автор: pale_with_fear

Ще ти простя,
когато си смълчана!
Ще се измъкна и от
мислите - нелепите!
Когато си по-тежка и от сълзи
ще си изгубим пътя,
онзи - верният,
но винаги ще бъдеш капка от потока ми.
Погубили,
загърбили,
отнесли в себе си добрите думи -
зли ще ги наричаме,
но в себе си ще си останем верни,
заради кръвта,
която ще превърнем
в търсещ спомен.