автор: pale_with_fear

Тази ( моята ) есен,
дойде закъсняла,
облечена в заблестели листа.
Размрази с пламъци - капки душата ми
и ме залюля с танца си огнен.

Тази ( моята ) есен,
изтъня, стана цялата процепи.
Запъхтяна, побягна със утрото
и провеси самотни въпроси
под прегръдките на бързащото време.

Тази ( моята ) есен,
си тръгна, отнасяйки думите,
изтъка си пътека,
взе със себе си вятъра.
За да се върне някой ден пак
с огнената си палитра.