автор: broken_hard

ето ме,
изникнах от прахта,
ето ме,
но вече не сама.
Уморих се да бъда мила
и много добра,
осъзнах че от себе си съм крила
толкова неща.
Уморих се да бъда онази,
която на всичко вярва,
вече чувствам само омраза
и едва ли отново ще повярвам,
на когото и да било,
защото от света,пълен с лъжи,
спасението е само едно-
да бъдеш силен и да не те боли.
останките от себе си
събрах
и да се оправя,
някак си успях,
успях и да забравя.
Силна съм,силна съм сега,
вече не ме боли,
и да съм сама,
не чувствам болка както преди.