автор: double_dealer

Кой знае защо, ти се качи в БеЕмВе-то
на най-добрия ученик от класа.
А имах страхотна алтернатива
на баналния бал.
С петдесетте стотинки
в малкото джобче на джинсите ми
щях да те заведа в една стара сладкарница.
Толкова стара, че голямата боза
още е по петнайсет.
Щях да викна като поета:"Две големи!"
и щяхме да пием за попътния вятър в платната.
Ти щеше да възкликнеш учудено:
"Но тази боза има вкус на шампанско!"
После, опиянени, щяхме да тръгнем нанякъде.
Аз щях да ти подаря рестото:
"Нека ти бъде черен гологан."
Ти щеше да кажеш:
"По-красиво бижу не съм получавала."
Тогава щях да те поканя на танц
и дансинг щеше да ни бъде луната.
Звездите щяха да ни ръкопляскат
и босоноги щяхме да посрещнем изгрева.
Но ти се качи в БеЕмВе-то
на най-добрия ученик от класа
и така пропиля
най-красивата вечер в живота си.
Кой знае защо, кой знае защо...