автор: karamfilka

На бай Павли му писна от вечното дуднене на стрина Павлевица, че и тя искала като сичките ора у селото да има баня с душ /тъй де вече у 21 о век улезнаха ората/ и запретна ръкави да скопоса едно стайче два на един,за да възпре недоволното си женище.Ступа малко тухли ,вар и хоросан,извика Араш циганина и се почна грандиозното строителство в двора.
По жълтите бузи на стрина Павлевица цъфна руменина ,каквато не бе имала от шеснайсетгодишна.Като се разшета оная ми ти буля,удари ножа на шарения петел,оскуба му перушината и го сложи да къкри в тенджерата от рано.
Шета Павлевица биля си припява и сърцето й тупка,тупка,едно таквозинка радостно гаче ще изкочи през копчетата на оранжевата й фанела.Като едно слънце също изгряла.
И най й е драго ,че оная чума комшийката баба Ивана,ся ше й завиди и белки са пукне най подир.Кат завърши Павли банята ,тя ше извика поп Ставри да й направи водосвет,така де ,хем да сбере очите на селото,хем да не увлизат нощем караконджулите на селото в съкровената й мечта…
Грабна буля метлата и влезна да примете къщата.
Бай Павли свали елека ,запретна ръкавите на старата си риза ,грабна лопатата и удари първата копка към мечтата на благоверната си.
Строителството напредваше бавно ,но сигурно.По едно време баба Ивана се курдиса до мрежата и загледа с интерес.
-Въй Павли ва кой си са разхлопал тъй рано ва?
Павли я погледна изпод рунтавите си вежди и рече:
-Добрутро бульо Ивано.
-Ко туй ва?- не спря да му досажда любопитната бабичка.
-Ракетна площадка, бульо -изсмя се бай Павли.Ща гърмя марока лятоска дето довадя градушката.
-Луд човек божкейййййй,ко ли та питам!-сърдита се врътна баба Ивана и се прибра в къщата си ,за да догледа сериала си.
И без благословията на съседката строителството продължи да набира скорост. Буля Павлевица спря да опява на мъжа си за вечерните му визити в кръчмата на бай Минчо и мириса му на мастика.Нощно време кат се бикнеше на миндеря и си представяше оная ми ти баня,с онез ми ти бели плочки, свети ,та чак грей,куту ино ясну слънци…
Разтапяше се буля Павлевица,в мечти,как шъ отиде до града пък шъ купи най белите плочи,па и душ шъ земи и от оня сапун миризливия,дето шъ накаръ снагътъ й за разцъфти като лилека напролет…малииийййй.Па като излезе от гирлюка вечер,няма да са плакне в улука на двора и да се затулва от жълтият поглед на оная чума Ивана.
Буля Павлевица и баба Ивана имаха стара вражда.Баба Ивана имаше лимоново дръвче ,което по цял ден обгрижваше.Сичките комшийки се изредиха да й искат присадка,ама тя не даваше дума да се издума.Пролетно време курдисваше лимончето под сайванта на слънчице и хортуваше като на дете.Бършеше му листенцета със специално парцалче,поливаше го.Един ден,докато гледаше 1791 епизод на "Дързост и красота" дето оня любофкар Ричиту ни знаеши Брук ли ,Тейлър ли да земи, козичката на буля Павлевица прескочи дуваря на баба Ивана и опасе лимоня барабар с лимончетата.
Като излезе оная ми ти баба с парцалчето, па като видя нещастното лимонче оголяло кат сурвачка,чи като съ тръшна,чи кът ревна кът ина мечка стръвница същу,малийййййййй,цялото село прокънтя.
Само селския идиот Къню посмя да се доближи до бабичката и кротко и рече:
-Нидей рива ма бабо Иванке,тя козътъ ич дажи ни му са намръщи…на лимоня ,де таковата.