автор: EvaYamon

Седя - около мен е мрак,
Случайно чувам шепот, но
Оглеждам се - сама съм пак
И няма нищо трепетно.

Седя - танцуват фигури край мен,
Но знам, дори да е горчиво то:
Аз имам нощ, а не и ден,
В нощта живее дивото.

Седя ... далечна съм за вас,
Светли деца, студени.
Аз искам да съм този мраз,
Ала не ми е позволено.

Седя и мразена съм чак.
Дали съм аз виновна?
Сама съм пак, сама съм пак -
Това ми е съдбовно.