автор: Lego

- Ми май го знам Бо, ма как изглежда точно? Несъмнено с този въпрос породен от бързата ми схватливост щях да науча повече за Бо.



Не е нужно да казвам че на площад "Славейков" всички са слабо казано силно зле. И защо ли не се учудих онзи ден когато докато си говорех с моя приятел с иначе така звучния прякор лепнат му от мен "Базил" . Та докато си говорих с него за новото издание на " Трудно е да бъдеш бог" написана от едни още по слабо казано силно из-перкали руски братя на който съм фен. Та Разглеждайки кориците на тази книга изведнъж я разтворих. Е това не беше за учудване защото я разтворих нарочно, но за учудване си беше след като я затворих, нещо се беше променило, чудех се какво. Разбрах какво чак след като жълтият трамвай 12 спря на спирката- е тогава още не бях разбрал, но след като се изправи на последните си две колелета, а теглича започна да се размахва като опашка на куче просещо си някой залък от геврека на мила дебела бабка вече бях сигурен, че нещо не е наред. Май някой си правеше бъзик с мене, но след като размислих разбрах, че е трудно някой да накара това чудо да се вдигне и да почне да обикаля сергиите и да разпитва продавачите, които нагледали се на всякакви олигофрени не обърнаха особено внимание на 20 метровия изправен говорещ трамвай. Та същия този трамвай разпитваше книжните плъхове за човек или може би трамвай, а не бих се учудил и за тролей, може пък с някой готин тролей да въртят любов, помислих си, нищо не е невъзможно особено след като чуеш тюхкащия се трамвай разбрал, че между книгите няма да намери нещото на име Бо. Трамвая се запъти накуцвайки и към сергията на приятелчето Базил, погледнах го неразбиращо, а той направи физиономия казваща "какво ли не щъка по тоя площад". И ето го и него, изглеждаше тъжен, до сега не бях виждал тъжен трамвай ма тоя ми се видя тъжен. Наведе се поскърцвайки и попита за Бо, позамислих се, доколкото ми е възможно разбира се, дали ако съвсем случайно някой продава Бо жълтуркото ще има пари да си го купи. А може би щеше да плати с билети на стойност цената на Бо- това ми прозвуча разумно и забравих тревогите си. Докато моя приятел търсеше Бо в кашоните трамвая ме погледна, усетил дълбокия поглед на фаровете аз се направих на ударен и се завъртях подсвирквайки си, но жълтуркото се изви и ме погледна отново. Подсвирквайки, ритмично клатейки глава се обърнах отново този път по посока Алабин, а досадния трамвай завъртайки се ме попита"
- Къде е Бо ?
Трябваше да разбера какво е това Бо, единственото нещо за което се сетих с това име беше пълничкият ми учител по практика. Всъщност те доста си приличат, и двамата накуцват като служители на Гестапо, но едва ли му е притрябвал учителят ми по практика все пак аз съм дърводелец.
Тъжните фарове не се откъсваха от мен, трябваше да му кажа нещо да не би случайно да си помисли, че съм му взел Бо
- Ми май го знам Бо, ма как изглежда точно? Несъмнено с този въпрос породен от бързата ми схватливост щях да науча повече за Бо.
Трамвая без особено да се замисли ми отговори.
- Ми, аз нали съм от една секта и там си имаме бананово дърво на което се кланяме и то ми вика Бо, Бо.
Очаквах подобни вариации на отговор, но чак бананово дърво и то говорещо, това направо изби рибата. Базил чу това и започна да търси Бо в раздел ботаника. Разбира се това не заличаваше възможността Бо да е друг трамвай или пък любимия му тролей. Отново се позамислих, свързах две и две и нещата се наредиха банановото дърво е казало Бо, Бо в състояние на страх, може би получило видение как учителят ми по практика Бо го прави на стол. Най- сетне бях разгадал загадката за Бо.
Оставаше само да изчакам Базил, ако Бо го нямаше в кашона с ботаническите книги значи разсъжденията ми щяха да се окажат верни.
Разтършувал целия кашон Базил погледна трамвая и му каза, че не е намерил Бо
- Но пък имам новото издание на "Трудно е да бъдеш бог". Каза Базил, опитвайки се да не изгуби явно големият клиент.
Ми да разбира се, как не се бях сетил до сега, та този досаден трамвай се беше появил след като разлистих това издание на из-перкалите руски братя. Единствения начин да отърва Бо от жертвоприношение извършено за да смекчи страха на банановото дърво беше отново да разлистя лъскавата книга. Поради липсата на други възможности хванах и разлистих книгата. Разбира се всичко стана както очаквах, схватливостта ми не ме беше подвела. Трамваят изчака да светне зелено и продължи, всичко беше отново нормално. Учителят ми нямаше да научи, че съм му спасил живота, но въпреки това имах полза от случката. Видял ненормалността на книгата реших да си я взема. Базил беше доволен, че ми я е пробутал, а по късно и аз, когато я разлистих по време на филма TOMB RAIDER с Аджелина Джоли, но това е друга история.