Г Гора пресичаш от трънливи мисли. Ще дойда да ги отсека!
Р Раздират мислитете душата ти смутена. Пази я само нея имаш!
А Агонизира тя и дави се във слепота. Нека бъде светлина!
Е Ела! Ще съм добра, каквато съм понякога! Ще бъда нежен лъч.
М Макар, че лоша бях, отровна до безумие! Изгарях и изпепелявах!
В Върви напред, виждам слаб си, ще ти показвам пътя!
Х Хвани ме за ръка на слепотата да намерим лек!
А Абстрахирай се от ежедневното си съществуване!
О Оазис да потърсим сред пустинята - мираж така жадуван!
С Сълзите ни, копнежите събирал през годините.
О Отдай се на миражното сега и забрави за утре!
Т Т ака под жарките лъчи на слънцето изпий ме цялата!
И Излекувай се от болните си скрупули! Сили ще ти вдъхна!
С Сега е важно! Утре може и да няма, нали не вярваш в бог!
К Кълнеш се в друга, но в нашия мираж сега я няма!
Р Разбирам те, не те виня! Кълни се утре пак, ала нали не се прекланяш пред кумири!
И Изтрий когато искаш после спомена и все едно не е било!
Ц Ценя това, че се опитваш да си целомъдрен и по пътя да не криволичиш!
И Измий ме после от плътта, вече няма да сме пясъчни и ще сме същите от вчера!
Ж Желанието няма да си тръгне, изреченото НЕ ще загорчи, ако не се изкъпем във оазиса!
А А утре вече ще е друго и ще сме смирено и покорно примерни! Отдавай се тогава!
Р Разбираш ли? Подай ръка, или си сляп, глух и без сетива ти за мен сега?!
К Когато си готов по пясъка да тръгнем боси, да прекосим пустинята.
И Извикай ме, ще дойда да те отведа в оазиса!!! Заспивай спокойно сега и сънувай това!