автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/


ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 22
(Продължение)


ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ УРОК

1. Осъзнаването на собствената "божествена" същност е момент на постигнато единство между познание и нравственост.

2. Реализацията на знанието ражда увереност, която прераства във вяра.

3. Човек вярва чрез опита си, но той вярва и чрез глупостта си.
4. На този свят работите са само и единствено човешки. Ето защо кой е крив и кой е прав е един от важните въпроси на живота. Що за парадокс е това правната система на една държава да не работи?!

5. Силата на човека може да бъде търсена на различни места. Когато трябва да се посочи едно от тях, аз казвам: силата на човека е в общността, към която принадлежи. Днес човечеството е доказателство за слабостта на човека.

6. Какво означава да вярваш? Това означава да постигаш набелязаните цели като свободна игра на твоите същностни сили с достатъчна увереност.

7. Спасението на човека е свързано с решаване на проблемите на неговия живот. Но това е постепенен процес, който всеки решава сам и в тази борба се обединява и с другите.

8. Когато веднъж изкажеш съдържателно разбиране за "божественото", а след това непрекъснато се отклоняваш от това съдържание, ти изпадаш не просто в непоследователност, а идеологизираш собствените си твърдения.

9. Съвсем приемливо звучат думите:"Вярата на човека се крепи на благата, които животът му дава. Хиляди блага дава животът на човека и той трябва да върви в тях" (с. 153). Но какъв е процесът на даването? Той се е превърнал в доминиращо вземане!?

10. Когато започваме с вярата, ще започнем с вярата в себе си и нито за миг няма да я изпускаме, за да не си губим времето с проследяването на непрекъснати увъртания.

11. Способностите на човека се материализират в зависимост и от съществуващите обстоятелства.

12. Всяко благо в живота на човека идва по пътя на неговата дейност. Висше благо е възможността да развиваш своите способности и добродетели.

13. "Божественото" разцъфтява у човека, доколкото той успява да го постигне като своя вътрешна сила.

14. Пътят на вярата е едно особено разбиране за развитието на живота.

15. Съхранението на силите се извършва най-добре чрез тяхното възпроизводство. Това е начин за постигане на "вечната" младост. Какво повече може да се постигне в този живот?

16. При благоприятни условия вярата разцъфтява като естествен резултат на нашия живот. Когато условията за разтеж са неблагоприятни, също по естествен начин, става проверка на вярата, която сме изградили у себе си.

17. Изкуственото разделяне на живота на материален и духовен ражда и представата за "този" и за "онзи" свят. Естественият живот е цялостен. Учението за вярата трябва да показва как се постига цялостта на съществуването. Често днес сме свидетели как се повтарят вълнуващи понятия, изпразнени от съдържание.

18. Тезата за силната вяра акцентира върху едно състояние, което непрекъснато се възпроизвежда и затова тя е твърде динамична гледна точка. Но тя предполага анализ на процеси, а не повтаряне на понятия до втръсване.

19. Човек вярва и когато дава, и когато взима, и когато го бият, и когато го галят. В единия случай вярва на едното, в другия - на другото. Човек не вярва, когато разбира, че приказките, които му се приказват нямат покритие. Идеологията е съвкупност от идеи без покритие, предназначени да поробят духовно хората. Пътят през робството винаги е бил цена за достигане до свободата.

20. Приказката за Бога е превратно обяснение на човешкия живот. И не просто затова се е вкоренила, а тя се вкоренява, защото тенденцията на живота неумолимо се влошава. Вживяването в религиозните ритуали е дребен данък, който плащат държавните чиновници за получените длъжности.

21. Когато ви казвам, че ще отидете в Ада вие с основание не ми вярвате, защото добре виждате, че вече сте там. Когато ви обещават рая, вие с основание не вярвате на обещанията, защото го носите в себе си. Превъзмогвайки Ада, вие постигате Рая. Та това е цялостния живот! Какво друго може да се иска? Превъзмогването на Ада е цената на билета ви за Рая.

22. Много неща смущават човека по неговия път. Когато постига целите си той се убеждава в това и вярата покълва. Когато не успява да постигне целите си той също се убеждава в грешките си, за да отхвърли заблужденията и съмненията, но в следващите успешни опити.

23. Библията е един добър пример как Мойсей е отстоявал вярата като нравствено качество на човешката душевност.

24. Да се работи за слава означава, че някой друг взема плодовете на твоя труд.

25. Вярата в собствените сили произтича от съвместния характер на човешката дейност.

26. Новата вяра отхвърля идеята за свръх-същество, което управлява живота ни. Ако има нещо извън нас, на което сме длъжни да се подчиним, това е природата.

27. Любовта е мощна същностна сила и задачата на човека е да я овладее, за да запази цялостта си до последните си дни.

28. Как е възможно да се вярва в това, което не се знае?

29. Да изпиташ порива на любовта е урок по съвършенство, който ти се дава от природата. Да създаваш любовта като способност, значи че твориш съвършенство и това е доказателство за твоето майсторство.
(Следва)