Не поглеждай вратата, в това пусто сърце,
аз отдавна съм тук и сама зная как да изляза,
а наоколо, виждам, дори няма намек за мен,
няма обич, любов няма... няма даже омраза.
Зная, някога спомени пълнеха тези стени,
срамежливи усмивки, тайни погледи, шепот,
и любов толкоз сладка, че чак даже горчи,
бе изпълнила бавно, всеки кът от сърцето.
Ти за мен беше всичко, но настъпи обрат,
тази твоя любов, изведнъж ...отесня ми,
и излезнах уверено, не погледнах назад,
а сега пак съм тук, но не...всъщност ме няма.