автор: angel_dust

Защото любовта е като вятъра...не можеш да я видиш,но можеш да я усетиш...


Сълзи кристални,като утринна роса,
се стичат от очите сини и ме боли,че съм сама..
Той си тръгна,изчезна в мрака,
а с него светлината и Луната!
Пролетта и цветовете
литнаха със него и със ветровете...
Сега е зима и черен сняг вали,
и нощ е и сърцето ми кърви.
Любовта му като снежинка се стопи,
а лъжеше,че вечна като пламък ще гори...
И няма кой да ме прегърне,
той няма вече да се върне!...
И плачат още две очи сами...
и обич във душата ми крещи:

Ето ти нож!И отрежи ми сърцето!
Режи на дълбоко и там,право където,
и теб много,до кръв ще боли...
Защото там...във сърцето си ти?
Режи,изтръгни ми душата,
и за последно "обичам те" да прошепне устата.
Да остане във душата ми мрак,...и пустиня...
и нощ,..и студена черна зима...
Да няма багри,нюанси,цветове,
сърцето ми от ледове да се скове...
Когато ти Любов от мен си тръгнеш,
когато от мен човешкото изтръгнеш...