автор: magistrat

Ела, сенокосен, есенен, блед,
с невъзможна целувка
помилвай лицето ми.
На ръце ме вземи, все нагоре върви
из полята несретните.
Щом те спра ще узнаеш -
това е мигът -
дошъл е на дългото скитане краят -
ей такъв, невъзможен, сенокосен и блед,
точно тук да те любя мечтаех.
Ще потънем в омая, пелин и треви,
ще примигват звездите умислено...
Ще е нощ, ще е ден...
Ще оставаш до мен -
блед, сенокосен и истински.