автор: Valdes

В сърцето проехтя раздиращ вик
и на ръба на устните ми стихна.
Дори да заблестят сълзи за миг
в очите ми, аз пак ще се усмихна.

И няма да помоля да се спреш,
щастливите ни дни да си припомниш.
Че страдам може и да разбереш,
но искам горд докарй да ме запомниш.

Не трябват думи. Свърши любовта.
Повява студ от близката раздяла.
Знам лудост е да търся нежността
в отломки страст, в целувка охладняла.

Ти тръгваш... Спомен - болка закъсняла
разпали ли сърцето ти изстинало,
разкаяна, за обич закопняла
не се завръщай! Ти за мен си минало...