автор: amebcho

Май най-добре ще е в безмълвие
да скрия себе си и да забравя
че писал съм
и мислил съм
се за писател и поет
и да замлъкна в тоя миг
и вече моят вик
да не ехти
по страниците разни
с послание едно:
нереализъм и ритмичност
и лиричност
туй е то!
Защото май, че песните ми
са загадка
за другите - не са приятни.
Но пък к'во
нали аз писах за добро
защото в всеки век
има по един поет
който ще опитва сам да спре
тенденцията във писателството
туй добре
но каква е тенденцията ни сега
бял стих ли или рима
или пък едва-едва
се прокрадва ритъм
ямб, дактил и амфибрахи-
не.
Само лиризмът във нашия век
няма да умре, няма да умре.
И изтърканите рими
и протяжни думи
и засуканите графомански думи
ще печелят своите читатели
пък аз ще кажа просто:
графоманите не са писатели.