Не искам да допивам пак мълчание -
враждебно и израснало във глад,
лъжи да ме догонват с чехли лачени
и всяка да разкъсва моя свят.
Не искам да съм винаги възпитана
и втора буза да подлагам за шамар,
омръзна ми от всичките интриги,
от всеки недорасъл феодал.
Не искам чужда риза, имам моя,
смехът е лукс във болните ни дни,
легендите отдавна са прогонени,
забравих да живея без бодли.