автор: Mojsei

1"За да оцелее човечеството, на него му е нужна съвсем нова философия"(с.407) - казва Лазарев. А на практика какво стана? Човечеството израстна на по-висока степен на своето единство, а на повърхността се разиграха деградационни процеси, които много бързо намериха своето оправдание в лицето на философията на абсурда, разработена от Карлос Кастанеда и неговите последователи
Идеята за нова философия не е нова. Тя съществува от десетилетия, но едно нещо е да откриеш слабостта на съществуващата философия, а друго - да се създадат предпоставките за възникването на съвършено нова философия. В лицето на обновеното човечество съвременната филосфия намира своите нови предпоставки. Че прагматизмът стои в основата на тази философия, като че ли няма съмнение…Но що е прагматизъм? Не е нова и идеята, че новата философия ще бъде създадена от този, който разработи теоретически структурите на практиката на саморефлективно ниво. Когато това нещо се направи, а това нещо аз съм го направил, става възможно товата философия да бъде определяна по различни начине. Едно от кратките определения, които давам на прагматизма е разглеждането му като хумамен екзистенциализъм. И наистина, да превърнеш преживяването в предметна област на философските си търсения, при това, да го правиш чрез създаването на художествено-естетически текстове, част от които играят ролята и на художествена критика, не е нещо друго освен да създаваш, но и да утвърждаваш в живота нова философия, а това означава да търсиш, откриваш и създаваш нейния субект. Но това не е всичко! Когато правя това, аз имам готовността за среща с цялата възможна симпатия, но и с негативността на съвременниците ми, в това число и на хората, които са пряко заинтересовани от овладяването на новия мироглед - хората на перото. Да, но и това не е всичко! Цялата тази непосилна работа ми носи огромно удоволствие, чакайки узряването на света за своята нова философия. А какво му е на света? Светът се глобализира - един процес, който ще завърши с разполагането на военните бази на САЩ по всички точки на Планетата Земя, с което ще започне и процесът на интегрирането на обединилото се човечество. Разбира се, тези два процеса и сега протичат във взаимна връзка. В такъв случай, да се въоръжим с историческо търпение, споделяйки радостта, че сме били свидетели на края на предисторията на човечеството.



2.
Когато младостта, нелепо някак си, умира,
потръпва гузно цялото ни общество,
защото оправданието не се намира
и лъсва актуалното му естество.

Животът ни, дотолкова е обеднял,
че всяко оправдание е наивно,
а той оригва се - от смърт, преял
и прави преживяването ти противно.

Не го познаваш ли? Не си го ти обичал?
Я, стига с тези глупости сега!
Нали по твойте пътища е тичал,
нима не носиш в сърцето таз тъга?!

Пред всеки жив мъртвецът се изправя,
стои на стража и не вдига шум,
а живият…о, той забравя
в бързането да доказва своя ум?

А съвестта ти? Тя немее-
залъгва се, че туй е тъй типично
и чака ден, два…три и пак ще се засмее,
защото търси и открива нещо по-различно.

Нелепото събитие се превръща в спомен,
а спомените вече са ненужни-
при следващ случай ще направим помен
и пак ще бъдем много тъжни.

Пред всяка смърт сърцето обещава
да стане пак добро и благодарно,
защото иска му се да прощава,
но нещо пречи му така коварно?!

Навярно е покълнала омраза
и тя тъче пътеката "живот",
в която се опитваш "Аз-а"
да спасиш от собствения му хомот.

За тази цел изграждаш си представа
за някакво…"отвъдно"… "там",
а пустотата ти в душата ти остава
с това, че си осатнал сам.

Съвестта, втъкана в страх, шепти:
"Не е изтекъл още този ден…
Отиде си безславно ти…
Така ще бъде утре с мен"?!

Напипал си в живота нещо грешно
с хоризонт, потъващ в ежедневен стрес-
опитваш се да го направиш смешно,
затваряйки очи пред злия интерес.

Стресиран си от повсеместен мор,
разбираш, че така не може,
но бягаш даже и от спор
в страха си, който почва с: "Боже, боже…"

Мечтата ти е някаква трошица,
в която виждаш битие благато,
но пазиш в изтерзаната душица
обидата на преживяване сакато.

В мига на слабостта, когато
не можеш да достигнеш опрощение,
изкача непознато чувство, но рогато,
напомняйки за пътя на падение.



3.
Сценарий

Хайде Вики, ще започнем постепенно
да навлизаме в дебрите на дивата "любов"
и чрез текстове в режим "разменно"
единакът ще показваме в процес на лов.

Виждам няма в очите ти сълзи-
в тях проблясва огън луд:
тръпка в тялото пълзи,
но единствено ни носи студ.

А сърцето ти - кървяща рана,
аз превръщам в теорема -
спускаш се към мен - граблива врана,
можеща взаимност да отнема.

В телата ни бушува глад,
който търси свойта плячка
и с теб се срещаме в Ад -
хищници, а ти си ячка…

В пламъка на Ад горим
и това е постановката жестока,
в която текстове творим,
впримчени в Съдбата едноока.

Но това е проблематика на сласт,
от която правим стих, разбран
и разказваме за тази власт,
тикаща душите в катран.

Пожелавам ти успех в таз прокоба-
няма тука нежност и мечти:
ще вървим по път на злоба
в битката жестока - аз и ти!?



4.
Че то и днес си е война
в глобалния ни кръговрат,
но чувстваш ли и ти вина,
че хората край тебе мрат?

И кой е беден, кой богат,
къде е поетичният ти срам,
визиращ точно онзи тарикат,
предал живота сам.

Войната ли проблема ще реши
или усилията конкретни,
но перото ти греши
в задявки индиректни.

Живеем в ужаса на изолация,
в която хората са отчуждени
и всичко туй - в градация,
формира индивидите студени.

Но питам ви писатели, поети:
къде сте вие в тоз живот,
с какво канкретно сте заети,
за да няма между нас такъв хомот?


5.
Разбрах те Вики, че си страстна,
че носиш много изненади-
хареса ми, че искаш да си властна,
защото ми дари специалните наслади,
които ги владее истинска жена
в хармония на постигано съзвездие,
в което тя остава си една,
но ето, че стремиш се към възмездие?!
Допусках, че си полигамна,
но ти не си коварна,
а твърденията, че си измамна,
не ги приемам, ти си благодарна.
Навярно имаш някакви причини,
които са достъпно обяснение
с онез, с любовните кончини,
които ще направим поносими.
Целувах твойте рамене
и то го правех не веднъж,
прегръщах страстните ти колене
и ти призна, че съм ти мъж.


6.
Абре, Вики, абре, чедо,
Мойсей си има друго кредо-
той приятелството ти предложи,
ти пък взе, че се изложи.
Затова в Змия те аз превръщам-
знаеш, че с Лъки се прегръщам
и наместо с мен в небесата,
ще се влачиш по Земята,
но ти казвам в аванс,
че оставям ти последен шанс -
ако обещаеш, че ще се поправиш,
милост искай, злото да забравиш.