автор: kukuvica

Снегът гореше,
аз гледах към звездите.
Слънцето от писъка на времето се скри,
аз гледах към звездите.
И раната от думата
зарастна в сълзите ми.
Не гледах към звездите - ослепях.

Под булото на черната еротика,
съблякох усмивки, тъги, светлини,
и някак много неусетно аз разбрах,
такава .....просто аз не съм ти нужна!!!

Копнежа ми по изгубеното - намиране,
и мечтата която всъщност беше до мен,
се стопи като топла снежинка,
а снега изгоря в нозете ми!

Аз не гледах звездите.
Аз всъщност никога не съм ги виждала,
просто защото никога не узрях да прогледна -
Бях сляпа!!!