автор: kamik

Сняг заваля в Онази нощ, но късно.
Светът не можеше да стане бял.
Човечеството вече беше мръсно.
То вече бе направено от кал.

Затътри Йосиф калните галоши
към кръчмата - да черпи по едно.
По три изпиха. Гледаха го лошо:
баща на син с небесно потекло?!

И той се срина. Злото се прокрадна
във иначе добрата му душа.
И се прибра вместо с букет - със брадва.
Замахна, но се свлече във калта.

Мария с гняв измоли небесата,
на две превита в калния си шал:
дано синът ми ходи по водата!

Дано и той не гази в тази кал!