автор: sa6a

Лекото затихване отбъд стената,
безумното въртене извън нас,
тихата сянка,скрита в ъгъла
пешките по шахматната дъска,
черно-бели отенъци в нощта.
Камбаните отекват далече,
свтлината забързана отстъпва,
а мрака прави крачка цяла,
земята се завърта в такт.
Преходни енергиини потоци,
бликат във всички посоки-
разнасят чувства и емоции
в безкрая на пътя.
Две очи,забулени в мъгла,
мощен рев отеква в нищото.
Вятърът побъркан препуска,
невидим за светлината,
а там някаде двама-
играят живота като игра,
забързана,неясна и една ...като смъртта.
Часовник монотонно трака,
отмерва безвремието на безкрая,
цвете във ваза умира само,
безмолно,погубено от огънят!
Дребни,нахални пламъчета
разпалват небесната шир,
порят въздуха,движен от него.
Ритъм на туптящи сърца-
забързано забавен сега,
миг на преломен застой.
Хващаш следващия отпътувал влак,
слизаш на поредната непозната гара,
блъска те миризмата от плът,
повеи от аромата на кръв.
Притихнали силуети,допрени до стените,
хиляди протегнати напред ръце,
някой те дръпва за крачола на полата,
забиваш металното бомбе на обувката си-
право в центъра на тази рана.
Тръгваш бавно напред,
следван от нестихващият писък-
знака на болката,облечена в музика.
Тунелът продължава в безкрая,
гониш единственото слънчево петно,
водено от силата на Диска!
Гласовете стигат все по-навътре,
бърникат и рушат съзнанието,
опустошават последните оцелели съдби.
Морският повей се сблъсква с вихъра на върха-
буря на световният ХАУС.
Зрелището е към своя край.
Непрестанната скръб от падението,
вечната борба на живота.
Това са правилата на играта-
Душите умират в небитието!