автор: Mojsei

1.Любовта има свои йерархични нива. В послание, при откриването на една католическа църква в София, чух нещо, с което съм безрезервно съгласен, а то бе изказано така: "Животът е любов, а любовта е живот"
С това всеки ще се съгласи и особено сластолюбците, а въпросът се свежда до това любовта да се изгражда до върха на пирамидата и да се удържа за цял живот, за да бъде той нормален, т.е. щастлив. Афористично аз посочвам този връх като "божествено озарение" и по този начин изразявам съпричастност с всички, които парктически работят по въпроса. Същото, но в религиозен вариант, Лазарев изразява така:"Опорната точка не може да се поставя върху способностите и въдростта. Всичко това ще ни бъде отнето и разрушено. Колкото по-силно се опираме на всичко това, толкова по-бързо то ще рухне. Опорната точка може да бъде само върху любовта към Бога. Ако ти почувстваш любовта и се молиш и твоите потомци да живеят с Бога, ще бъдеш здрав".(с.391). Нарочно използвам различен изказ, за да посоча едно - необходимостта от любовта като сила, която нормализира съществуването и преживяването на индивида. И в своя религиозен вариант, любовта пак си остава земна, макар и идеологически обагрена, но озарява душите на хората, за разлика от онова разнищване, което ги води към гибел. Но едновременно с това, не мога да не изразя и различието си от позицията на този автор, което се свежда до следното:
Първо. Озарението на любовта е само и единствено човешко достояние, защото освен човешкия свят ние не познаваме друг, независимо от това, че във Вселената вероятно съществуват още безброй светове, които ни предстои да открием, но досега все още не сме направили това. Но това озарение е достояние само на онези хора, които имат възможността да работят върху своето цялостно изграждане. Обществото е длъжно да даде тази възможност на всеки!
Второ. Озарението на любовта може да се разглежда като изградена способност и висша човешка мъдрост - висша ценност, която прави съществуването и преживяването нормални.
Трето. Лазарев възразява срещу технократическото отношение към мъдростта и способностите, докато аз ги виждам по разкрития по-горе начин - обкичени от озарението на любовта.


2. Като приемем, че духовното здраве оказва мощно обратно влияние върху физическото здраве, ще трябва да отдадем дължимото на Лазарев, който е достигнал до прилагането на мощен механизъм за възстановяването на здравето и при много тежки случаи чрез процедура, която започва като преразглеждане на картата на живота, както се изразяват терапевтите от американската школа, за да премине в покаяние и молитва. В книгата си той документира случаите на лекуване дори и на рак чрез тази процедура. Обръщам внимание на всичко това, за да могат читателите да си изработят свои програми за поддържане на духовното здраве, в единство с физическото, което предполага усвояването на допълнителна поведенческа програма, известна на мнозина като "ежедневна тренировка". И веднага ще добавя - използването на чужди програми не се препоръчва. В случая, ролята на специалиста е именно такава - да помогне да се разработи индивидуалната поведенческа програма.


3."За да лекувам човека, аз трябва да общувам с него"(с.395) - казва Лазарев. Загубването на самата възможност за общуване влудява хората, които са отхвърлени от обществото, за да почувстват разрушителната сила на отчуждението. Вярно е, че под "общуване" се разбират контактите между хората, но трябва да се има предвид, че става въпрос за контактите в процеса на общественото възпроизводство и следователно на общуването следва да се гледа като на страна на обществено организираната дейност. Но такъв поглед на нещата означава още, общуването да се види и във връзка с още много други процеси като този, свързан със задаволяването на съществуващите и на нововъзникващите потребности, със състоянието на семейството, със състоянието на съзнанието, със състоянието на икономическата структура на обществото. В сайтовете на Интернет хората не общуват, те контактуват. Всички, на които съм предложил да разчупим тесния хоризонт на контакта чрез установяване на ползотворно сътрудничество, бързо са се отказали. Това показва, че голяма част от хората се примиряват със съдържанието на онова, което предлага случайният контакт. В такива случаи се казва - толкова по-зле за такива индивиди.


4.Често пъти става въпрос, че отделният индивид е в състояние да променя себе си, но не и света, и това е така, но все пак, нека да видим как става това? И ето, Лазарев дава отговор на този въпорс, когато пише следното: "Като променяме възприемането си за света, ние променяме и себе си"(с.399). Много важно изказване! Променяме самото възприемане на света, а следователно и на преживяването си. Но това е възможно само чрез промяна на практическото си отношение към света.


5. Лазарев посочва нещо, върху което би следвало да се замисли всеки: "За да съществува веществото, т.е. нашето тяло, трябва да се храни и да се размножава. А полето, т.е. нашата душа, за да съществува, трябва постоянно да се захранва от извора, подобно на водата, която тече. Този извор е първопричината, която ние наричаме Бог(с.403). По своя дух тази мисъл е изключително важна, макар че се нуждае от уточняване. Съществуването на тялото и на душата е един цялостен процес, при който, в зависимост от естеството на възпроизводствения процес, се постига и тяхното - на тялото и на душата, съществуване. Но самото обществено възпроизводство е организирано така, че семейството е поставено като подчинено обществено отношение, а именно то е извор на любовта, която, само като взаимна, като споделена, бележи върха на цялостното индивидуално възпроизводство.


6.
Пред мен седи нахалницата - Самота
и тежко, тежко жадна гръд поклаща-
протяга длан, налива в сърцето пустота
и с нея в примка здрава ме обхваща.

-С тебе - казва - ще подпиша аз контракт,
от тука ще си тръгнеш пръв,
с мен ще бъдеш в еротичен акт:
желай, но ще платиш с кръв!

Понечих аз да отрека -
назад към себе си да се завърна,
но тя ме хвана за ръка
и устни впи, душата ми обърна...

-Дарих ти - каза - сластен миг,
сега отровата поглъщаш -
потъна в нея и без вик:
в афектите нататък ще се връщаш.

Усмихнах й се благодарен,
понечих аз да я прегърна-
изтекъл бе мигът ни солидарен,
а аз не знаех как да си го върна.

-В сластта приятелю, те приковах,
а тя се мери с пясъчното време.
Оттук нататък с: "Ох и ах,
ще носиш, пожеланото от тебе бреме!"


7.
Познавам вече непосилната тъга,
която в сърцето ти се спъва,
но с мен когато си, изгрява в дъга,
а тя в единно тяло ни огъва,
защото все застава между нас
до онзи миг, огряващ в блясък,
в който те подхващам аз,
ведно с ехото на този крясък.


Забравяш с мене, че си наранена,
отхвърляйки предишните обиди
и в нежност нова, вдъхновена
потрепваш от желание да се види,
че пазиш в себе си невинното дете,
така жадуващо да е разбрано
от хората, но ето, че не искат те
към теб да имат поведение подбрано.


Когато станеш вино отлежало,
ще имаме с тебе обща страст,
а тя ще бъде огледало,
разкриващо, разбрания от нас контраст,
защото влизаме в идентичност,
където няма вече луди страхове
и осъзнали нашата различност,
изграждаме си наши, мили светове.


8.
Защо ми заповядваш да мълча,
когато още го обичам -
това, че почвам да гълча
е начин болката си да изричам,
но ти не казвай, че греша,
защото ще му викам даже бясно,
а после ще го утеша
и всичко ще ни бъде ясно,
а може да пророня и сълзи,
но няма да престана да говоря-
не ще допусна да пълзи,
а болката коварна ще съборя.


9.
Няма между нас преструвка -
всичко е студено и жестоко:
не постигаме дори милувка
в лошата безкрайност, тъй дълбока...

Пресметливо аз те обладавам
с чувство похотливо-
топлина не мога да ти давам
и го знаеме, че е фалшиво.

Всеки сам провежда лов
и очаква само знак,
но не става дума за любов,
а за лутане в мрак.

С еротично поведение - хладно
аз те правя настървена,
ти пък имитираш нещо жадно:
обичта ни е самотна - разделена.

Не постигаме и настроение
в тази благосклонна нива,
а запазваме в душите си презрение,
но това те прави дива.

Звяр в слабините вие,
щом захапвам твоя крак -
и не можем да сме "ние":
върху теб оставам единак.

В сърцето ти кълни омраза
и изпълва бездната злокобна-
пия щедрата зараза,
правеща нощта ни гробна.

В изблика на злоба,
сякаш нещо в душите плаче-
ти налагаш свойта глоба
и показваш ми, че си сираче.


10.
В такава нощ -
настръхнала, жестока, гола,
открих любов,
гърдите си с мъката, пробола.
Прегърнахме се,
жадни за човечност, за милувка,
погледнахме се
и си дадохме целувка.
Протегнахме ръце
в изпълнения с ярост мрак,
очите ни проблеснаха,
открили отговора на въпроса:"Как?"