Аз съм палава, опасна и измамна,
а любовта ми змия е коварна,
крие много изненади необясними,
но да съм такава имам си причини..
Да подлудявам обичам аз, мъжете,
да падат те пред мен на коленете,
да им открадвам без жал сърцето,
дръзко облаци да посявам в небето,
нека да плачат, нека да им горчи,
щом така възмездявам всичките жени.
(страдащи заради мъжките лъжи)
Но вълшебен принц пред мен се яви,
волните лудории от главата ми изби,
по-ниска съм вече дори и от тревата,
да бъда аз мечтая за него жената,
кротко взаимност, която ще му дари,
и като Пенелопа дните му ще краси!