Въздухът трепери
от лъскавите лястовички,
чаши с бяло вино,
бели дрехи, тъмни сенки,
бляскави езичета
от топлеща еротика.
Къде си, Франсоа,
къде си, Фридрих,
лъхащ на цигарен дим,
в облаци от цвят,
в щрихи от залязващ ден?
въздухът трепти,
случва се отново,
времето се буди пак, на тъмно.