| Всяко лято те виждам, как минаваш оттук,
прашен пътят, следите ти крие,
вода ти наливам във глинен бърдук
и на мене от там ми се пие.
Бродил дълго по стари далечни земи,
уморени краката те водят,
ти минаваш през моите тъмни очи,
като лято в очите на просяк.
И на моя прозорец, всяка вечер гори
тиха свещ, ала ти я отмина,
поспирай се, страннико, само за миг,
нека пътят от теб си почине.
Аз събирам следите ти в своята длан,
и поливам водата светена,
зная, страннико, луда съм сигурно, знам,
но не искам да бъда спасена.
Ти вървиш, а водата немее след теб,
даже вятърът сам се смирява,
и изпито лицето ти среща се с мен,
и очите ти в мене остават.
Някой ден ще измия нозете ти, знам
и в косите си ще ги изтрия,
и ще спреш всяко лято да минаваш оттам,
тук следите ти прашни ще скрия.
Публикувано от aurora на 29.05.2006 @ 13:35:32
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"…следите Ти прашни..." | Вход | 23 коментара (58 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: …следите Ти прашни... от vesi_lina на 29.05.2006 @ 16:42:14 (Профил | Изпрати бележка) | и изпито лицето ти среща се с мен,
и очите ти в мене остават.
........................................
А моите останаха в стиха....
Копирах си го ...за спомен!
Гуш* |
Re: …следите Ти прашни... от Prishylec на 29.05.2006 @ 14:08:33 (Профил | Изпрати бележка) | Идва лято. Ще мина оттам. И ще нося дудук.
Просто съм трубадур. На морето да пея отивам.
О, налей ми вода в тоя глинен стоманен бърдук.
Щом от там ти се пие, дълго, дълго от теб ще отпивам. |
Re: …следите Ти прашни... от Izvor (WMRSG@web.de) на 29.05.2006 @ 14:42:22 (Профил | Изпрати бележка) | Някой ден ще сме дъжд от очите небесни -
ще измием нозе, болки, рани...,
но следите ще пъхнем на топло в сърцето -
път дорде си, живот ще сме, страннико! ((( * )))
:)))))))))))) |
Re: …следите Ти прашни... от pin4e на 29.05.2006 @ 15:38:26 (Профил | Изпрати бележка) | ...
маймуна такава;)))) |
Re: …следите Ти прашни... от angar на 30.05.2006 @ 06:48:57 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Щом е минал през твоите тъмни очи
с уморена и плавна походка,
той ще спре да се люшка насам и натам
и ще хвърли в сърцето ти котва!
По мелодия стихотворението ти звучи тържествено, а по съдържание - някак обречено и трагично. Ти имаш много такива - написани в тази тоналност стихотворения, и аз тях особено ги харесвам! |
Re: …следите Ти прашни... от copie на 30.05.2006 @ 09:47:36 (Профил | Изпрати бележка) | ... ще престане да скита, ясно! :)))))))
нека пътят от теб си почине - супер! |
Re: …следите Ти прашни... от liastovicata (liastovica@abv.bg) на 30.05.2006 @ 14:48:40 (Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/ | Ти вървиш, а водата немее след теб,
даже вятърът сам се смирява,
и изпито лицето ти среща се с мен,
и очите ти в мене остават.
...
Ех Лайла, певице изкусна...
Поздрав !!!
Прекрасен и слънчев ден мила:))) |
Re: …следите Ти прашни... от alfa_c на 31.05.2006 @ 11:10:08 (Профил | Изпрати бележка) | ти минаваш през моите тъмни очи,
като лято в очите на просяк.
Ей тва ме разби :) Не те е срам :((
Цунки, съкровище:)
|
Re: …следите Ти прашни... от victoria на 01.06.2006 @ 11:19:23 (Профил | Изпрати бележка) | "тук следите ти прашни ще скрия"
==========================
направи го, Лейла,
само ти го можеш това..
но не измивай нозете му,
ще стане обикновен
като всички останали.. :)))
Поздрав талантлива чаровнице! |
Re: …следите Ти прашни... от RAD72 на 04.06.2006 @ 18:44:29 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса, мило и не знам защо, но лирическата ми напомня на Мария Магдалена ....
Прегръщам те заедно със стиха ти ! |
Re: …следите Ти прашни... от Meiia на 05.06.2006 @ 17:01:57 (Профил | Изпрати бележка) | вода ти наливам във глинен бърдук
и на мене от там ми се пие.
------------------------------------------
Като да напиеш собствената си вода, отпита от любимия, да докосваш всичко, до което се е докоснал, да се обичаш, защото той те обича. Обич е това смирено желание.
Тъгата по недокоснатото се усеща в песенния ритъм, особен, малко тъжен сякаш.
Всяка строфа е като самостойно гнездо, свито в очаване. А финалите им са така изразни, обобщени, че, неволно си ги повтарям като рефрен след всяка строфа.
Копнежно стихотворение! |
Re: …следите Ти прашни... от somebody на 09.06.2006 @ 18:44:47 (Профил | Изпрати бележка) | Диванетоооооооооо, няма да напиша нито една простотия, защото стихът се е получил силно въздействащ. Е така ще си го чета и ще си мълча ;) |
Re: …следите Ти прашни... от phifo на 15.04.2012 @ 00:01:17 (Профил | Изпрати бележка) | Май не съм коментирал до сега два пъти едно и също стихотворение...
Великолепие. Това ще остане, да знаеш!... :)) |
Re: …следите Ти прашни... от DianaStefanova на 15.04.2012 @ 01:52:15 (Профил | Изпрати бележка) | Заради този стих ми стана Великденско (макар и толкова далеч от родината, в един сив, грозен град, където днес е просто събота като всички останали)... Напълно единодушна съм с phifo - великолепие; браво ти! Светъл празник и сърдечни поздрави от мен! :) |
Re: …следите Ти прашни... от vladun (valdividenov@abv.bg) на 17.04.2012 @ 17:07:49 (Профил | Изпрати бележка) | Това е много хубаво, поздравявам те! |
| |