автор: kukuvica

Нищо специало, простичко....аз съм една от вас...
Ръцете ми почерняха
от пепелта на изгорялото щастие.
Събирах любов,
подир стъпките твои,
когато си тръгваше.
събрих трохите от разпиляната
нежност....
и хранех орлите,
после те хранеха мен
със свобода в простора.
Издигаха ме толкова близо
до слънцето,
че ослепях от прекаленото взиране,
да открия надеждата.
После ме спускаха бавно
в гнездата си,
и от сълзите ми пиеха малките.
Заспивах....
след кратка почивка,
отново започвах...
онова диво търсене!
Днес хората убиха орлите,
колко дълго пълзях по стръмнината,
докато стигна гнездото на малките...
за да им кажа...
че днес ще ги храня..
ще ги храня с плътта си!
А как ще летят?
.... Да летят ще ги учи скръбта ми!!!