автор: Gargabela

Писмена, татуирани върху волска кожа
горят с фанатизма на грешни очи.
Нещо древно промъква се. Проблясък на ножа
отбелязва края на нечии дни.
Сенки от миналото и животи предишни
спъват съня ми - кошмари, страх, лъжи.
Как искам да спрат, но са просто смешно излишни
опитите да трия тези следи.
Те продължават и в мен се строяват жестоки
като войници в непреклонна война.
Нараняват се, ридаят и кървави локви
небето на спомена мокрят... Сълза -
толкова светла, горчива, голяма
тихо отронена в 0 часа
пада в душата ми. Чувствам измама
някаква носи , но знам - ще простя.
Шепот от устни на глава без лице -
дрезгав и страстен нокти забива
в моето слабо, невинно сърце.
А после... всичко това си отива.