автор: Mojsei

1.По повод на един читателски коментар на моя публикация си припомних думите на Азаря Поликаров, който шеговито каза нещо, което трябва да се знае от всеки автор - че коректността на автора се свежда до това да може винаги да посочва онова, което сам казва, разграничавайки го от онова, което ползва
Когато изучавах Хегел, често стигах до извода за това колко много са се ползвали от него следващите забележителни автори в литературата. Когато влизам в дискусия с Карлос Кастанеда, се изненадвам колко добре той познава материалистическата философия. Когато чета "Анатомия на деструктивността" на Ерих Фром установявам колко много ползва теорията на отчуждението на Маркс и на Енгелс и колко много се старае да прикрие това като напада авторите, от които черпи логиката на своето изложение. Когато казвам, че разработвам прагматично направление в литературата, аз посочвам едно нещо като свой продукт, имащ и своите авторски секрети - съвременната научна парадигма, която използвам като модел при теоретичните си търсения и публикации, но това е модел, който съм разработил и във фундаментален труд:"Интерпретацията като метод за разработване на знанието". Когато казвам, че участвам в процеса на правене на новата литература това означава, че съм в диалог с авторите, оставили своите текстове като наследство, но и с тези автори, които работят по същия въпрос. Когато влизам в диалог с Петър Дънов и неговите последователи по въпросите на вярата, аз последователно утвърждавам логикана на прагматичната вяра и отхвърлям идеологизираното знание, но в същото време и отдавам заслуженото на този голям българин. Когато правя прочит на "Диагностика на крамата" на С. Лазарев, аз утвърждавам възможностите на прагматичната философия да покаже действителните процеси. На всяка страница на тази книга аз откривам онова, което авторът ползва от съкровищницата на световния опит, но когато той прави това проличава и собственият му почерк при овладяването и прилагането му в енергобиотерапевтиката.Когато предлагам сътрудничество на даден автор, аз скромно му помагам да ориентира творчеството си в съответствие с логиката на съвременния живот, но се и уча от него. Когато се сблъсквам с неразбирането на някой автор, аз се опитвам да му обясня позицията си и проверявам да не съм допуснал сам някаква грешка. Когато установявам недобраномереност и стремеж за злепоставяне, аз обръщам внимание като опит да предпазя човека от грешки. Когато многократно установявам злонамереност, аз давам нужния отпор чрез механизмите на истината. За разлика от Рафаел и Балзак, които са се ползвали от труда на много други творци, аз правя опити да въвлека творците в организиран процес, в съответствие с утвърдени вече модели на колективно творчество.


2.Не мога да се съглася с Лазарев, когато пише, че: "Онкологията - това е характерът"(с.383). Трябва да се прави разлика между характер и науката за характера - характерологията, която Лазарев нарича "онкология". В човекознанието, което в България се развива като интердисциплинарна област, характерологията заема с право възлово място.


3.Тук ще помоля моя, възмущаващ се читател - Краси, да обясни мисълта на Лазарев, когато пише следното: "Тежките неизлечими болести идват тогава, когато става сблъсък между ориентацията на човека и волята на цялата Вселена. Твърдото вътрешно неприемане на ситуацията вече е бъдеща тежка болест"(с.383). Логически праг за декодиране на тази мисъл е изразът "волята на цялата Вселена". Авторът не прави и опит да обясни мисълта си, но свежда нещата до вътрешното закоравяване, което не дава възможност да се възприеме ситуацията. Но за коя ситуация става въпрос? Тук Лазарев дава пример със себе си, когато описва, че тежката форма на стенокардия при него се изчиства едва след като той приема миналото си такова, каквото е то.(Вж.: с.383). От терапевтична гледна точка всичко е така, но изложението му продължава да си остава неясно с тази "воля на Вселената". За изясняване на въпроса, ще трябва да изнеса двучасова лекция, за да обясня обема и съдържанието на понятието "умножена сила на общността", за да достигана и до начина на нейното субективиране от индивдите - за едни тази сила се оказва, принадлежаща към тяхната индивидуалност, а за други - тази сила им противостои като външна, враждебна, разрушителна. Става ясно едно нещо, което Лазарев прави съзнателно - той елиминира социалната реалност в изложението си, но не може да се отърве от нея и я въвежда чрез замъгляване на терминологичното изразяване.


4. Разделянето на логиката на земна и на някаква друга е неправомерно. Логиката е само и единствено земна. Но именно като земна, тя изследва различни процеси, в това число и енергийните процеси на човека. И точно в рамките на тази единствена логика, не е трудно да се установи, че човек променя и обстоятелствата на своето съществуване и самият себе си. Човекът като индивид, има възможността да променя себе си, а човекът, като субект на всички обществени отношения, променя обстоятелствата, което е сравнително по-бавен, исторически процес. Изпадналият в "безтегловност" индивид, се насочва към себе си, за да промени нещата и да влезе в рамките на жадуваната нормалност. И какво прави? Крие се и започва да ближе раните си, докато отново се хвърли в битката за "нараняването", а това е тежката, безпросветна битка за удоволствията или предприема диети за отслабване, или си налага някакви други ограничения.Когато Лазарев пише следното: "…периодичните ограничения в храненето, в сексуалните удоволствия, в това, което е свързано с тялото и разума, са чудесна профилактика срещу болестта"(с.384), не е трудно да се цитират редица източници, в това число и древни текстове, които са обобщили такъв човешки опит, но заслугата на автора си остава в това, че той го втъкава в своята система и го прилага на практика.


5.Доколко е прав Лазарев, когато прави извода, че: "Несъвършените философия, мироглед, поведение и хранене формират несъвършен характер" (с.384)? Отговорите на този въпрос не са от лесните. Характерът на човека се формира преди той да разбере, че има такова нещо като философията, а ако пък реши да я превърне в свой мироглед, ще са му нужни доста години усилие в тази насока. Но самото наличие на характер е доказателство за съвършенството на човека, та дори и той да е доста особен. Въпросът е друг и се свежда до това, че когато се утвърждава философия, подтикваща към самоубийство, когато мирогледът свежда своя хоризонт до инстинктите, храненето е проблематично, а поведението - произволно, се наблюдава масово увреждане на характера, което говори за разрушаване на нормалната индивидуалност.


6.
Пак, притихнали в прегръдка
будим чрез невинност тъмнината,
че тогава, с примряла глътка,
съзерцавам озарението на светлината.

С душа в душата ти - щастлива,
с теб се сливам в едно
и диханието ти ме опива
с ритъма на сърчицето ти добро.

В такава нощ Луната
любопитно в леглото ни наднича-
сякаш че ревнува от жената,
виждайки я как обича.

И когато се засрами
на милувките да е свидетел,
почва да ни прави драми
и се крие в тази своя добродетел.

Но тогава пък звездите
заиграват в ярки светлини
и припламва страст в очите,
носеща ми споделени добрини.

Затова милувката ти свята
грее като ореол в нощта
и с прохлада утрото намята,
за да влезем на деня в пещта.

Тъй, потънал в човешката природа,
пазя трепета на нашто озарение
и не спирам да ти пея в ода
ритмите на бликащото вдъхновение.


7.
Женската ти всеотдайност,
закодирала в мълчанието любов,
изковава в святост трайност,
за която с тебе съм готов,
че успявам да навляза
в дълбокото мълчание
и в емоцията да сляза-
там, където има радост и страдание.
И когато тази тишина докосвам,
а това ти казвам, не е трудно,
мога с любовта да те миросвам
и прекрачвам в озарение чудно.
Гледам те с внучетата малки-
та от тебе лъха ведрина
и когато им създаваш залъгалки,
споменът блести от светлина.
В любовта не се преструваш,
а емоцията ти е така богата-
в опиянение ме целуваш,
щом събудя радостта благата.
С другите естествено общуваш,
а въртиш и сложно домакинство:
сили имаш и да се шегуваш-
любовта ни в живота е предимство.


8.
Ти призна, че си с душа невинна
и на думите повярвах безрезервно,
а сега се правиш на наивна
и ми демонстрираш поведение нервно.

Няма аз ината ти да разгадавам,
за да стимулирам гола суета,
а приятелски ръката си подавам,
че откривам в тебе доброта.

Затова не искам да хитруваш,
мислейки ме за глупак
и недей да се преструваш-
колко пъти да го казвам пак?

Виж ми ризите непрани,
аз ще сложа за обяд-
а от срещата ни с онези...неразбрани,
за несключената сделка, ме е яд.

Но пък купих ти подарък-
два комплекта пелени:
бебчо ще е много сладък,
сладко щом в тях заспи.


9.
За теб приготвил съм небето,
засято с мойто вдъхновение-
дарявам ти го, с което
те водя в ореол на озарение,
а той и двама ни съветва
живота си да не виним
и туй да бъде наша клетва,
с която можем да горим.

Приятелството ни е придобивка,
рушаща всички страхове,
защото твоята усмивка
възпира северните ветрове
и в нея засиява пролетта,
която бях ти обещал,
разлистваща за двама радостта
с десницата, която съм ти дал.

В сърцето ти любов извира
и с нея нежно ме прегръщаш,
а моето сърце пулсира,
че мъката в радост ти превръщаш
и в този миг душите смели
една за друга са подарък,
защото в озарение са се слели
в плода на цялостта си - сладък.


10.
Звездите мрака разпиляха,
а той зад облаци се свива-
притихнала до мен, оставаш плаха,
замислена над чужда орис - сива.

Навън е мокро от дъжда-
стоим над текста недовършен:
разказваш ми за хорската ръжда,
за онзи, младия живот ...прекършен.