автор: amebcho

Умората в очите натежава.
Тежка нощ на будност
от съня си ставам
и затворени очи
със клепки
          залепени
не мога да отворя.
Кафе
за моето сърце
за кръвното
за мозък
за глава...
Аз искам да се зазоря
със слънце,
не с луна
в ясен ден на пролет
не във зима тежка
махмурлия
орисия
е за други
аз не пия
аз обичам да говоря
с мои думи
не с думите на спирта
и на ферментацията
но какво помага
това
на моята глава
безсънни нощи
шумни
ме приспиват
ей сега
възглавницата
и одеало
на легло
отново
и сънят
          ще влезе
                    в тялото ми
и във костите ми
спор тук няма
но поне
в просъница една
фристайлът
не заспива
аз редя редя
без музика
във тишина
на щракане със букви
просто клавиатура
която играе под пръстите ми
и посланията сънени
разнася
но ръцете се отпускат
ето-
          вече спя
и се издигам
към съня си
и го викам
вика също мене той
и във танц сме слели
виковете си
възглавница-клавиатура и монитор
ми помагат
а съновник
неизписан
е до мен
да разшифрова
този смисъл
който
      бързо
            бяга
                  надалеч
във виртуалното пространство
на съня
мечтата
свободата
но събуждам се
и ме боли
за енти път главата
няма начин
няма вече сън
затова от стаята
излизам аз навън
към градинките
и плажа
в светлината
да покажа себеаза
на света
да ме приеме той
или пък да отхвърли
консистенцията
на личностната ми характеристика
която
листче в джоба
ми седи
а когато се завърна(
просто ще си кажа
спи приятел
спи