Страх те е както дете от тъмното
Тръпнеш и искаш, но как да ми кажеш
Рухват думите, сриха се още неизречени
Абсурдно е, не се преструвай, аз разбирам
Хаотично разпиляваме думи без смисъл
Лъжем се, че водим разговор смислен
Искаш ли, питам директно накрая
Виждаш ли просто въпросче, отговори му
Ехото от думите си вместо отговор аз чух
Цигара ще запаля, ти помиси
Сега ако събрал си смелост говори
Изпуших я, ти пак се провали