автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/


ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 21
(Продължение)



ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ УРОК


1. Новото учение за вярата ще отговори на практическата потребност на хората от саморазвитие. Неговото разработване става паралелно с разработването на философията като наука за живота.

2. Основни понятия на учението за вярата са: дейност, разум, вяра, воля, любов, истина, чистота, съмнение, самосъзнание, развитие, саморазвитие, цялост и др.

3. Някои школи посочват необходим срок от една година за овладяване на първото стъпало на саморазвитието чрез прилагане на съответната система, след което тя става нещо необходимо за нас.

4. Основни принципи в работата над собственото индивидуално развитие са: постепенност, последователност, системност, чистота, самоконтрол.

5. Връзката на новото учение за вярата с живота ще го направи съдържателно и по този начин двусмислията на старата вяра ще се преодолеят.

6. Изучаването на световния опит, свързан с развитието на човека, има значение за отприщване на пътя към "божественото".

7. На хората може да се помогне да излязат от състоянието на "старост" ако те самите са запазили младежки потенциал.

8. Овладявайки процеса на своето цялостно развитие, вие сте в състояние да уловите тънкия ритъм на Вселената чрез собствения си организъм, който е част от нея.

9. Обикнете себе си! Това е практически въпрос, чийто корени са потопени в благодарността. Овладейте еманацията на благодарността като един от изворите на вярата!

10. Преодоляването на трудностите бележи пътя на вашия възход. Заобикалянето на проблемите ги трупа върху гърба ви със стара дата.

11. Живата сила на света кълни в полето на практиката и пак там доказва своята мощ.

12. Саморазвитието е процес на опознаване и прилагане на природните закони в живота на обществото.

13. Съвременният човек заема ново място в обществото, но възгледите за тази реалност претърпяват нов идеологически катаклизъм.

14. Като израз на постигната свобода, вярата може да бъде извеждана като първо правило на живота.

15. Разглеждането на успеха от свършената работа като закон на вярата (с.147 - 148 ) е разбираемо, защото това е и един от основните закони на живота. Но когато се поставя въпроса за съзнателно усилване на вярата, се има предвид и приложение на специална система за израстване и развитие, компенсираща отклоняващото влияние на Цивилизацията.

16. Вярата е духовна сила, която се нарежда сред висшите ценности на живота. Но когато се пресилва ролята й, се тръгва по пътя на екзалтацията, а тя е преддверие на емоционалните сривове.

17. Общите разсъждения по въпроса за вярата имат смисъл, когато се описва процеса на нейното развитие. Като нравствена характеристика на човека тя трябва да се разглежда конкретно.

18. Упражняването чрез мълчание се прилага като начин за постигане на вътрешно съзерцание. Някои твърдят, че колективното мълчание усилвало резултатите. Според мен, диалогът крие неизмеримо по-големи възможности.

19. Развитието на способностите предполага и съответно нравстено съвършенство, за да може да се говори за хормонично развитие.

20. Вярата върви редом с увеличаване на обема от знания. Обучението е също вид работа, която в зрелия живот продължава паралелно с реализацията на професионалните способности. Саморазвитието предполага непрекъснатост на този процес.

21. Контролът върху мисленето изглежда невъзможен. И това е така ако се търсят някакви мигновени резултати. Но успокояването на съзнанието от огъня на страстите е идеал в редица древни учения, които и днес предизвикват нашето възхищение.

22. Между процеса на интдивидуалното развитие и утвърждаването в обществото има разлика. Някои хора, устремени в утвърждаването си, забравят да се развиват. Само човекът на действителното развитие може да оцени правилно суетата на институционалната борба.

23. Вярата има свои етапи на развитие, свързани с различните възрасти на хората.
(Следва)