( по телефона )
окаляхме най-бялата си
обич
в очите на децата ни
помръкна
зародиша на нова
лунна приказка
защото
кой във приказка ще вярва
щом бил е освидетелстван
от нея
мълчим
от пусто в празно
го преливаме
отказахме си радост и подкрепа
реално да се срещнем
Не
умираме
несбъдваме
несвързваме
да свършваме , а
мълчим
крещим
изплъзваш ми се
бягам
гръдтта ми се усуква
без решение
защото кой решава да обича
и кой решава ти да си щастлив
с цената на живота ми продаден
за някаква илюзия проклета
замръкнаха очите и е хладно
единствено душата си ще взема
а куфарите
те са твой патент
отдавна аз без куфари пътувам
забравих да ти кажа, че е мътно
в сърцето ми
откакто те сънувам
да ти простя е време
не плача, не
ръцете ти целувам
благодаря
ти беше прав
бъди, но сам
какво
не чувам