на Здрава
Сякаш те виждам на хълма-
илюзиите те дебнат-хищно,
как в себе си се завръщаш
да зърнеш нещо истинско.
И бяла си от решение,
в което те чака слънцето,
мечтите ти да разреши
и панделка да им върже.
Усмивката като цвете
в мислите си ще боднеш,
кафява си до естественост
и повече не можеш.