автор: MEDsestra

28.12.2003

От твойта стая бавно лъхна
въздух студен и заскрежен.
И като влязох,си отдъхнах,
видях, че още си със мен.

И вперил поглед в полумрака,
със застинала усмивка на уста,
стоеше сякаш някой чакаш,
и този някой май не закъсня.

Нямаше я вече топлината,
с която ме очакваш ти.
И спътница ти бе тъгата,
ти гледаше ме със студените очи.

Усмихнах се,понечих да прегърна,
а ти се свлече бездиханен,вял.
Умивката моя в сълза се превърна
и видях, че ти отдавна си умрял.