автор: kamik

Не зная откъде да почна -
да моля или пък да викам.
Той има право на отсрочка.
Не се залъгвай по косите.
Наистина са побелели,
ала такива ми харесват.
В тях светят всичките недели,
в които не е било лесно.
Не ми го вземай по средата
на лудостта да го обичам.
Не се умира насред лято
във стая с рози и момиче!
Да не си сляп, че не погледна -
от снощи сме със обща сянка.
Пристанището е последно.
Кажи ми,че е само дрямка
и утре, като се събуди -
ще има правото на здраве.
Внимавай! - толкова съм луда -
на пух и прах ще те направя -
такъв, какъвто си небесен
и защитен от ореола.
На облак ли да те обеся...
или пък пак да се помоля...?
Не зная ни една молитва,
с която да ти кажа всичко.
Ех, ако беше го изпитал
вълшебството да си обичан...
Тогава щеше да е друго,
без думи щеше да си знаеш,
че нямаш никаква заслуга,
защото аз заключих края.
Под миглите си го заключих.
Излъгах го да влезе в здрача.
И нищо няма да се случи!

Поне докато не заплача.