автор: Mojsei

1.Много точен е Лазарев, когато препоръчва науката да насочи усилията си "към изследване и развитие на духовните структури като главен фактор за оцеляването на човечеството" (с.381)
Добре, но въпросът не касае само науката, а преди всичко това, нейните достижения да се реализират като практически процес. Но една такава корекция в постановката на въпроса вече говори с езика на необходимостта животът така да бъде организиран, че да започне да възпроизвежда духовното като своя висша ценност. И нека да не се заблуждаваме, че човечеството не знае какво да направи, за да започне възпроизводството на цялостния човек…Новото равнище на съвременното общество е онази предпоставка, която дава възможност да се постави и да започне да се решава правилно въпросът със собствеността.


2. Трудно е да се повярва, че с изнасяне на лекция по телефона и заболяването ще отшуми. Но е факт и това, че думите, компетентните и хуманни думи могат да лекуват. За мен няма съмнение, че Лазарев успява да помага на хората и това ми става ясно от дълбокото познаване на нравствено-психологическата проблематика на индивида, в съчетание с редица други области на човекознанието, които той използва при разработването на книгите си, макар че изложението му страда от спекулативност, свързана с използвания от него модел за анализ на ситуациите.Ето един пример как той убеждава свой пациент да се отърве от наслоила се обида: "Разберете, че вие не можете да простите на човека, ако смятате, че е виновен и че е автор на обидата. Когато вие не само разберете, а и почувствате, че авторът е Бог и че всеки човек е инструмент за пречистване, то няма да се обиждате, даже и да поискате" (с.381). Моделът може да е спекулативен, но ефектът му е бърз и невероятен, щом насреща стои пациент изтерзан от нанесената му обида от близък човек и нуждаещ се от изчистването на тази негативност, но и още нещо - този пациент трябва да повярва на това, което му се казва и това внушение ще бъде негово разбиране, водещо до положителен ефект.


3. Открил, че детето е обидено на своя родител, Лазарев посочва следното: "За да се излекува детето, вие трябва да промените своето възприемане на света. Когато преразгледате живота си и приемете това, което сте смятали за нещастие и неприятност, като изчистване, дадено от Бога, когато благодарите на Бога за това, вашата земна логика ще се изключи и вие ще се превключите в режима на здравата клетка" (с.382).Привличането на благодарността като средство на психотерапевтичния процес заслужава внимание и уважение, но едва ли, в случая, разбирането на пациента ще изиграе някаква роля, но силата на благодарността може да стимулира позитивни процеси в поведението на въпросния родител.


4.Модерната терапия използва любовта като свой инструмент. Лазарев - също. В тази връзка той пише следното: " Съзнанието се стреми към дискретността, към разрушението, затова то е агресивно. Подсъзнанието - към единството, т.е. към любовта. Любовта е висша форма на единство" (с.382). Според мен, не е правомерно така да се разделят функциите на съзнанието и на подсъзнанието. Аналитичното мислене разглежда дискретността, но синтетичното мислене възстановява цялостта на изследваната област, явление или процес. А и любовта Лазарев разглежда като "индивид - Вселена", докато тя е от типа "индивид - индивид", сведена до "съпруг - съпруга" с всичките други разновидности, които тук не можем да избегнем.


5. Разбирайки родствената връзка мужду "любов" и "приятелство", трябва да се вижда и разликата между тях. Според мен, използването на механизмите на приятелството е по-перспекривано за провеждане на успешен терапевтичен процес.


6.
Да, Петрано, аз съм Манчо...
В училище ме подиграваше със:"Санчо!"
но сега пред тебе мъж говори,
думата ми не сечи, не ще да се повтори:
тръгвай да те водя у дома,
с мен ще бъдеш там сама...
Хайде не унивай, а ела,
все си същата тесла...
А по тебе аз се поболях
и на врачка даже бях-
тя предсказа сладка случка
ако ти покажа как налагам нашта кучка
и те пусна да лудуваш
като първо страстно ме целуваш,
че съм пуснал тез мустаци-
гъсти като храсталаци:
да препускаш, сякаш си сърна,
а пък аз ще те направя нежна и добра!


7.
Да Петрано, казвам ти изрично-
ще я караме подред:
с теб сме в отношение еротично,
а не си говорим за напред...

Почвам да харесвам твоите закани-
Фал го чувствам, че подсмърча
за милувките подбрани,
но и твоето сърце подхвърча?!


8.
Запали Петрано, тези свещи,
а ръцете ти са тъй горещи,
че сега - в неделя,
сме направо за моминската постеля.

А меракът ми към тебе е любов,
бликаща от чувството сърдечно
и за теб на всичко съм готов,
за да бъдем с него вечно!


9.
Чакай Пепи, чакай мила,
тя - вечерята, ни дава сила,
но съм чул от Казанова,
че обилната храна си е беда готова-
само Фал, когато е загрижен,
си остава за фелацио неподвижен,
но в този демографски срив
той горкият, е така игрив,
че с тебе преминавам в процес закрит,
за да продължим в разговор открит:
с теб надухме двамата корема,
а пък Фал го хвана силна хрема-
в къщи ти ще си седиш,
домакинството ни да въртиш,
но ще трябва и да се изучиш,
за да можеш в живота да сполучиш.
Сватбата ще я направим скоро,
след екскурзия до Сапоро,
след което ще направим пътешествие
като се предпазваме от произшествие.


10.
Дори не те е вече страх,
а той - страхът, в сърцето ти живее,
превръща ежедневието ти в прах
и в сатанински танц лудее.
Но ти разбра - душата ти е жива,
а тя ти казва думи нужни:
че щом невинност те опива,
чрез нея дните ти ще бъдат длъжни
да следват вярната пътека,
а споменът в сърцето нека си стои,
но туй ще е съдба нелека,
присъща на души добри.
Разбирам тази ситуация сложна
на тръпнещата ти душа добра
и плачещото ти сърце, но пак е тя възможна,
защото силата ти позитивното събра...
Това, че спомен те изпепели,
но огънят пламти в душата,
ти дава сили и от тях нали,
чрез мъката, се ражда в теб жената?!