-Как е работата?
-Ами как да е работа?
-Каkво правиш по цяла нощ?
-Какво да правя, барам си оная работа.
-А нямаш ли възможност да спиш?
-За какво ми е да спя, като мога да си барам оная работа.
ха ха ха
-Добре бе, айде наздраве!
-Ами какво става с твоята работа?
-Ох, всичките луди ми се лепят. Вчера един луд, виждам го през витрината, че идва и е супер агресивен, и е луд, и нарежда нещо, и ръкомаха. И аз се стряскам, щото се чудя какво ще го правя. Влиза и с влизането става супер спокоен и тих. Казва: "добър ден"...
-...Да не е един с дълга бяла коса...
-Не
-Щото един път в ...-то си хапвам пица и гледам един застанал срещу огледалото и яде, и се надъхва, размахва ръце, като че ще пребие някой(показвам), изяде си пицата и излезе така по улиците.
-Аве, има един на Руски паметник, дето се бие с табели, пътни знаци...
-Ааа, знам го тоя, прави едни каратиски стойки и се бие, ама само с някави огради и такива. И е опасен, щото размахва ръце...
-Аз на Руски паметник гледам една бабка стои и чака да пресече, и си викам: "Чакай да се притека в помощ" - гледам я - нормална, тогава и аз бях нормална, и я хващам под ръка и тая като се развика: "Помощ! Помощ!" - аз я пускам и я гледам, а тя вика. След няколко дни се разминавам с нея по улицата и като ме видя се дръпна - помни ме кучето.
-Да ве, като аз веднъж, тъкмо ще ходя на стол и точно там спира трамвая. Обаче една бабка се качва в последният момент и ръката и, барабар с чантата остава заклещена отвън. Виждам я аз и като тебе си викам: "Я аз да се притека В помощ. посягам да разтворя вратите на трамвая, за да си прибере ръката, обаче тая като викна: "Помощ! Помощ!", помисли си, че ще и взема чантата.
-Много тъпа!
-Да ве, щеше да е много яко да и дръпна чантата така.
-София не е място да остарее човек.
-А не, аз няма да остарявам тук!
-А къде?
-На поляната.
-Като каза трамвай и се сетих. Един пиян, ама много пиян, се качва и се хваща горе(става и показва) и му падат панталоните - лъсва му задника, а той си стои и хич не му пука и само гледам, една жена си крие лицето...
-A какво стана с ония дето влязъл в магазина?
-A, да! Както казах влиза и става супер нормален. И пита: "Извинете, имате ли картички?", и аз нали бях изплашена, обаче му показвам картичките. А той ги гледа и пита: "А коя е с моята зодия?", гледам една по-сива и му казвам: "Ето тази." Той я взима, а аз му казвам: "Струва 20 стотинки." Той я оставя, казва: "Благодаря", излиза и пак започва да крещи, да размахва ръце и да се стрелка наляво надясно.
-Ми може на човека, това да му е начина да се придвижва.
ха ха ха
-Айде, наздраве!