Пустоно лудо и младо
ище ми майчо армаган...
чьорнисе очи да му дам.
Дали да ги дам...
ххх
Ще дам очите си на огъня-
да изгорят във лудите му пламъци,
да се стопят в искри подгонени,
да полетят в безстрашно ято.
Ще дам лицето си на вятъра -
да го докосва сутрин преди тръгване,
да го погалва в лунни вечери,
да го облюбва на разсъмване.
Ще дам снагата си на теб, земя.
Да ме притиснеш силно до гръдта си,
да вкуся мириса на разорани угари,
да пия жадна росната трева.
Дали да дам живота си за теб, любов!
Да ме прекършиш рано-рано,
да ме оставиш суха и безплодна,
да ме захвърлиш на мегдана.
Там думка тъпан, гайда му приглася -
изгората ми друга дружка взима.
А аз се лутам в тялото си тясно.
И нямам нищо... или всичко имам!