автор: kale

всеки път когато поискаш
да излезем заедно
трябва да избягам панически в банята
и да си пръсна главата над голямата вана

после мога да се вживявам колкото си поискам
в ролята на умрял
с цялата тази съсирена кръв
търкаляща се нагоре надолу по вените ми
и смачканото между колите лице

докато стигнем до магазините
за разреден кислород
се старая да не гледам в блестящите зъби
и надупчената ти като сирене сянка

Бо, толкова си пластична между хора
че ме караш да се чувствам като ръждясал куршум
заседнал в кората на някое дърво
през първата химическа атака
евър