автор: magiq02

Заключи душата си
- сто катинара -
зад всеки остана пустиня.
Да беше ме пуснал,
копнежено синя
- една по една -
във градини,
превърнала бих ги.
Море в очите си
- бих сътворила -
да бъдеш светъл кораб...
Пристанище,
тревожен фар, бих била...
Ако можех.