автор: marvindeep

Уеко в уево...

защо ли ми се струва тъпо
ако трябва да го купя скъпо?

да мина себе си по тънката цена,
а плащането утре- докога?

роб бях на щадената пръчка,
а циврих за повече строги дела.
зоб плюсках,
блюдолижех със устрем
и стрижех гръб и корем.
ром лющех-
акт на претенция за пълна глава.
шок- шум на шумнала съчка.

как успях да се случа такъв
от невежа маймуна със стръв
гнила мамена? не шарена връв,
акорд, нито струна- алена кръв
топла трепти в старата рана от лъв.
открих- не съм само празен кожен калъф.

чупих вериги със сила без плът.
екота звучен ме научи да пея.
твърде меко да пътувам по път
е химера. дълго сънувах я нея.
шепнех й нежно. да я пипна се мъчих.

толкова много могъщи стремежи
риеха с зурли из моята твърд.
явно богат съм бил на залежи:
беден на разум, плашен от смърт.
восък във форма
аморфа в калъп.

дадох и без да се връща много получих.
ако трябва знам: всичко за нищо ще дам.

мили мои четящи, особено вие,
има ли кой, вертикално,
с мисъл мащабна да преоткрие
лявото? и сърце банално,
и корени слепи, глухи и спящи.
шемети хиляди, малцина са зрящи...