автор: lika

Елите се навеждат побелели
и клонките им се докосват
снежно ласкави,
като ръце, които с пръсти
си говорят.
Забързано ги отминавам.
Чувствам, че съм откраднала
от краткия им миг на щастие.
А самотата вече ме е изпреварила
и търпеливо чака изщракването
на ключалката.
Иска ми се да избягам.
И да се върна при елите.
Ала не мога.
Страх ме е от тъмното.