автор: ssena

Виктор ускори своята крачка по тясната уличка. Не - той дори тичаше гонен от неоправдан страх, гонен от усещането, че всеки момент ще го застигне някаква ледена вихрушка и ще го отнесе. Бялата светлина придоби съвсем физически измерения, която спря точно зад него. Той замръзна.


- Добър вечер. Случило ли се е нещо господине?

Виктор инстинктивно се обърна и с голямо облекчение забеляза полицейския служител в очакване на отговор.

- Не…да…Всъщност…всичко е наред! - измънка по скоро под носа си .

- Опасно е да се движите по това време в тази част на града без превоз! Без кола ли сте? - полицейският служител долови несигурността на събеседника си.

- Да…Мисля, че да! - отвърна Виктор.

- А как стигнахте до тук? Личи Ви, че не сте от този квартал! Скачайте, ще ви откарам до някъде!

Без да му даде възможност да отговори, полицаят отвори вратата на патрулката.С едно "благодаря", Вик се качи в колата и след като потеглиха , като че ли изведнъж си припомни:

- Кой ден сме днес?

- Нали не сте суеверен? - шофьорът се засмя - Петък!
Висиенте погледна към часовника си, който бе спрял .Защо?

- Петък 13-ти… - разсъждаваше на глас, гледайки спрелият си часовник - Аз трябва да съм в хотел "Шератон"! Със съпругата си ще честваме годишнина от сватбата си…да! Аз съм уважаван адвокат и…не мога да пропусна това събитие!!!

Неговите "открития" се изгубеха , забелязвайки въпросният хотел. Младия адвокат слезе от колата и пое към главния вход, но нямаше никакви признаци за прием или някакво друго подобно мероприятия. Не забеляза и семейната лимузина, която би трябвало да го доведе. Но как би могла, той…ако е тук сега?! Къде е бил? Какво е правил? Напразно напрягаше паметта си , но там нямаше и следа от спомен, като че ли се бяха скрили дълбоко в неговото подсъзнание.

- Добър вечер - придаде си по-ведър и оптимистичен вид пред администраторката, която го гледаше въпросително и…наистина - вратовръзката му беше отвързана, шлиферът му скъсан в долния десен ъгъл и две уплашени очи.

- Добър вечер! - отвърна тя - С какво мога да ви помогна?

- Можете ли да ми кажете в кой салон се чества годишнината на Виктор и Анжелина Висиенте?

- Съжалявам, но…сте позакъснели с около седмица - каза в

отговор симпатичната служителка и добави: - Беше голям прием, имах чувството, че е сватба, а не само годишнина…

Как е възможно? Да отбележат неговия празник без самия него?! Всички негови приятели , роднини, колеги…никой ли не е забелязал липсата му?

- Може ли да се обадя от телефонът Ви? - попита отново и в този момент се хвана, че нито мобилният му телефон беше във него, нито портфейла му с кредитните карти - нищо!
Висиенте набра номерът машинално. Не беше сигурен къде точно звъни, но бързо прецени, че това би трябвало да е домашният му номер."Ало, ало !"- осъществи се връзка:

- Госпожа Висиенте , може ли? - следващото, което чу беше "скъпа, за теб е", което го накара да затвори телефона. Още по объркан измънка на нещо от рода на "лека вечер" и излезе. Спря първото преминаващо такси и зададе адрес в един реномиран квартал в покрайнините на града. Налагаше се да пропътуват целия град, но щом стигнаха, забравил, че не разполага с пари, свали ръчният си спрял часовник:

- Марков е! Ще покрие сумата.

Пред погледа му се разкри една триетажна сграда с три гаража, голяма градина , подържана при това, с висока ограда.

"Моят дом" помисли си той. Радостен се отправи през страничния вход за персонала, но колкото повече приближаваше, стомахът му се свиваше на топка. Нещо не беше наред,…дори нищо! От седмицата, която му се губи до…

През прозореца на дневната забеляза двете си дъщерички Кристина и Мария, загледани в късно анимационно филмче. Шумът на течаща вода го отведе под прозореца на банята им. Гледката го скова - жена му се къпеше със някакъв мъж, който…приличаше на него. Това откритие го шокира. Забързан тръгна в обратна посока, но нещо се пъхна между обувките му. Погледна уплашен, но с облекчение забеляза Пуси - малка симпатична булонка.

Ела миличко! Ти поне не си ме забравило!- зарадва и се той, когато чу малката си дъщеричка да я вика по име. От къщата излезе мъжът, който толкова много приличаше на него и очевидно бе заел мястото му. Пуси се спусна срещу него, лаейки го, но той я ритна, след което ошамари момиченцето и се прибра.
При тази сцена, Виктор страшно се разгневи. Имаше желание да постави непознатия си близнак на мястото…близнак ли? А дали наистина беше непознат?!

След като установи, че в джоба му се мотаят дребни монети, реши да се свърже със свой близък приятел и колега от италиянски произход - Мартен.

Телефонът даде свободно. След сигналът се включи телефонният му секретар: "…Здравейте! Аз съм Мартен. В момента ме няма или съм някоя мадама, но ако желаете…" Устните на Виктор описаха лека, симпатична усмивка. Чувството за хумор на приятелят му придаде ведър вид на уплашената, но иначе симпатична външност.

Постави телефонната слушалка и се отправи към… и той не знаеше къде. Оказа се без дом, семейство, работа. Дори без самоличността си! Приседна пред една малка къща, за да си почине, дори да поспи. Чувстваше се отпаднал, като че ли не беше хапвал от дни. Но какво се бе случило? Кой е този мъж в собствения му дом и какво, за Бога, търсеше там?! Би трябвали приликата му с Виктор да е поразителна, за да може да заблуди всички! Дали и той беше правист?

Висиенте с умиление си припомни родният дом в малко провинциално градче:"…Не можеш да специализираш там, как ще ви издържам двама студенти? Крайно време е да спреш да следваш стъпките на Виктор. Не можете цял живот да сте едно цяло, само в утробата на майка си, Бог да я прости…"

Стъпки от дамски обувки придружени с лек аромат на мускус, прогониха спомените и мислите му. Млада девойка мина покрай него и поздрави с "Добър вечер, господин Висиенте."

- Добра да е госпожице…- не можеше да си спомни от къде я познава, още по малко нейното име.
- Какво правите тук? Нали утре е делото на оня комисар...как му беше името…Да не мислите, че като сме правили секс веднъж, аз ще ви утешавам всеки път, когато прекалите с чашката! Още съм ти ядосана...

Виктор Висиенте се свлече на земята и загуби съзнание…Вероятно от крайно изтощение!

Ранно - пролетните слънчеви лъчи погалеха, вече брадясалото му лице. Следващото, което видя бе как госпожицата с приветлива усмивка му каза:

- Добро утро! Сигурно умирате от глад, та Вие спахте цели два дни!

По всичко личеше, че е така. Чувстваше се отпочинал, спомни си, че госпожица Лонли е неговата секретарка, която беше права - умираше за топла закуска и чаша кафе.

След продължителен душ, уханието на кафе и топли кифлички го заведоха в кухнята. Девойката беше така добра да се престори, че има работа, за да се нахрани на спокойствие. Когато се убеди, че е приключил, или по-точно, че кифличките са свършили, седна до него и усмивката й премина в сериозно изражение, задаващо въпроси: - Какво става?

Този въпрос го върна в реалността. Виктор ясно си спомни разговорът с дамата и за брат си, който по някакъв начин е заел неговото място. Но как? Поне беше в състояние да преценява реално обстоятелствата.

- Спахте два дни. Вие загубихте съзнание и за извиках лекар. Той каза, че имате нужда от почивка и аз Ви я осигурих! Когато отидох на работа, и поисках домашният Ви телефон, за да съобщя на семейството. Вие…Вие бяхте там…т.е…другият. Един господин стоеше на бюрото с надпис: "Виктор Висиенте". Кой е истинският Виктор?! Ако сте Вие, кой е другия…или ако е другия, кой сте Вие?
- Аз съм Виктор! - гласът му прозвуча едновременно и горделив, и ядосан - Аз ти помогнах, когато ти беше на пътя! Сега на пътя съм аз и имам нужда от помощта ти!

Това убеди дамата, че не среща й стои истинския…, Виктор - неин "спасител". Той наистина я бе взел от една магистрала, когато две проститутки я пребиваха…Конкуренция, какво да се прави! По някакво "случайно стечение на обстоятелствата", Виктор минаваше по тази "известна" магистрала, бързайки за болницата. Бяха му съобщили, че жена му ражда тяхната първа рожба. Действително госпожица Лонли бе постигнала значителен напредък благодарение на Висиенте, който лично се погрижи тя да получи нужната квалификация за секретар-администратор, и по късно направи своя служителка

- Наистина забелязах видима разлика на…на…- не знаеше как да нарече непознатия - Но помислих, че 10 години брак са оказали влияние върху поведението…, но за миг, Бога ми, не помислих, че всъщност е друг човек!

- Kристиян - допълни Виктор - Мой брат и както вече си забелязала, и близнак. Дълги години вървеше по моите стъпки: записа се в училището, което учех аз, чукаше моите гаджета. Това , според него беше един вид съревнование, само аз и той. Мислех, че след пубертета нещата ще се променят, но…никога не съм предполагал, че някога ще ми съсипе живота, който години наред изграждах.

Постави ръка на челото си и остана дълбоко замислен.

- Имаш приятел в мое лице! - усмихна се оптимистично блондинката - И ако мога да помогна с нещо съм насреща!

На вратата се позвъни. И двамата подскочиха, но никой не посмя да помръдне. Чу се прещракване на бравата:

- Ехо! - обади се мъжки глас - Имали някой! Сисе…

И двамата познаха гласът на Мартен. Г-ца.Лонли, накратко Сиси, го въведе в кухнята.

- Дойдох да ти оставя справките от Виктор! Какво правиш тук, нали имаш заседание- Мартен не очакваше да има някого и затова си позволи да влезе. Изглеждаше много учуден без да предполага как всъщност стоят нещата. Още повече се обърка при вида на Виктор.

- Добър ден и на теб! - усмихна се Вик - Радвам се да те видя!

Мартен само се поусмихна в отговор, опитвайки се да анализира израза. Това бяха думи на неговият приятел, така той го посрещаше всяка сутрин на работа в продължение на десет години…до скоро. Помълча още минутка-две и след това шеговито подхвърли:

- Ти не може да си на две места едновременно, следователно ти си тук, а…кой е онзи, който е в заседателната зала?

- Негов брат близнак - намеси се Сиса .

- Да, но…- продължи в недоумението си Мартен - Вик, моля те ми кажи, че си бил на почивка и сега си тук, за да оправиш кашите, който забърка нескопосаният ти брат! Загуби важни дела! Какво става?

- Страхувам се, че ми се губи някой друг ден, но трябва да си припомня. Помня само, че бях в хотел"Шератон" за годишнината и…- Той млъкна. Или по скоро не знаеше как да продължи.

- Ами бяхме в хотела, за празника, но ти се обадиха по телефона и ти се стрелна като…- Мартен не намери дума подходяща за сравнението, което се опитваше да направи.

- Чакай малко! - намеси се Лонли - Щом ти си тук, брат ти в офиса, кой е на неговото място?
Добър въпрос, който изискваше бърз отговор - телефонният указател: "Висиенте, Висиенте…Ето, тук е!". Тя изтича до телефона. Даваше свободно, но никой не вдигна слушалката отсреща.

- Може указателят да е стар. - каза Мартен.

- Не, не е! - отвърна в отговор Сиса, като го поднасяше на Виктор.

- Да, това е номерът на баща ми. Ще опитаме по късно!

Мартен тръгна към офиса, защото имаше среща с важен клиент.

- Ти нали спомена нещо за секс! - Виктор отправи въпрос към Сиса - Разкажи ми повече!

- Ами то няма кой знае какво за разказване. В нощта на приема ме съблазни, беше пийнал. А на сутринта ми се оправда с алкохола.

- Сега ще ми помогнеш да спретнем малка изненада на големия Казанова! Искам да отидеш и деликатно да му заявиш, че си бременна!

- Но аз не съм! - възмути се тя, но после се сети - О, да! Това е само, за да го провокирам.

- Аз ще го чакам с нетърпение, подготвил изненадата!

При думата "изненада" в съзнанието на Виктор изплува звън на телефон...спомни последния разговор с брат си, който много настоятелно му определи среща в едно крайпътно заведение.

- Ти защо не дойдеш в хотела? Днес празнуваме десет години от брака си със съпругата ми.

- Не, не, не! Имам изненада за теб и искам лично да си я получиш!- настояваше той - Чакам те!

Прецени, че един час му е достатъчен. Щеше да се върне на време…

"Добре си се подредил: черна количка, скромна женичка, кариера…" Виктор ясно си спомни безизходицата в която бе поставен - със завързани ръце и крака, на седалка на чужда кола.

Вече всичко се бе наредило. Брат му умишлено му се бе обадил точно преди голямото събиране. Наистина в "галамацията" почти никой не бе разбрал за това. Инсценирал катастрофа, Кристиян не предполагаше, че брат му ще възкръсне.

Телефонът на госпожица Лонли иззвъня и прекъсна отново спомените завърнали се като блуден син. Секретарят се включи:" Виктор, там ли си?" - беше Мартен - "Ако си там вдигни! Научих, че Кристиян Висиенте е бил погребан преди два дни …"

* * *



- Виктор, Виктор! Ставай мили, закъсняваш за работа! - Ани Висиенте разтревожена се опитваше да го събуди. Да, да го събуди от кошмарът, който не само сънуваше, но и тепърва започваше - Обадиха се от родното ти градче…някаква злополука е станала със брат ти...Починал е на място! Съжалявам! - тя го прегърна със сълзи на очите - Трябва утре най-късно да отидем…

Виктор се надигна от леглото и огледа наоколо! Нищо друго не му оставаше, освен внимателно да проследи онова, което тепърва му предстоеше. Макар да не беше сигурен какво точно означаваше това.