автор: amebcho

В една прекрасна гора
На една прекрасна поляна
Където винаги греело слънце през деня
по цели нощи светулки танцували своите огнени танци
до сутринта
когато с росата се събуждали първите лъчи на слънцето
живеел Добрият Горски Дух
В една прекрасна гора
На една прекрасна поляна
Където винаги греело слънце през деня
по цели нощи светулки танцували своите огнени танци
до сутринта
когато с росата се събуждали първите лъчи на слънцето
живеел Добрият Горски Дух
Расти дърво расти
Голямоо порасти
клони изпъни
По цели дни той пеел веселата си песен
Игрива и приказна - тя вдъхвала живот на гората, защото песента е едно от най-могъщите вълшебни средства на земята - всеки трябва да знае този факг.
Тази песен била извора , от който черпела сили приказната гора , от който черпели и всички нейни обитатели, сред които имало както обикновени ( или не чак толкова ) животни, така и много приказни същества - имало джуджета, но не от тези които дълбаят своите тунели по планините и които отдавна вече напуснаха Горния свят . Те се преселиха някъде надолу , го..светътъ отгоре ги изгони. Горските джуджета живеят в пещерите на Магическата планина , която се намира в един от краищата на гората. Но тъй като гората е доста голяма и затънтена . те са на сигурно място там. Също така и елфи обитават някои от дърветата в Гората, а има и много вълшебни същества, които дори си нямат имена. Едно от тези същества е и Добрият Горски Дух. Неговото име бе избрано от всички същества от Гората , тъй като той беше дух , беше едно от-най-добрите същества които те познаваха и живееше в гората.
Освен тези същества в гората , както казахме живееха и животни. Тук живееше Мечо, който имаше най-дрезгавия глас и беше всеизвестен пакостник и побойник. Тук живееше един таралеж, позната на всички обитатели в гората под името Трън. Още в гората живееше и Въло-стар вълк, забравил вълчия си инстинкт към кървава храна, който сега живееше като повечето горски обитатели на диета от горски плодове - ягоди,къпини , малини, мед и всички по-приказни дървета, чиито плодове можеха да се използват за храна. Тук можем да споменем едно от най-чудните дървета, което се намираше в гората.
История на банановото дърво
То беше направено по специалнатапоръчка на таралежа Трън от един магьосник на ме вЕЛмаг. Всъщност таралежът Трън си говори цял един ден с една птица, която се връщаше от южните страни. Таралежът Трън бе голям лакомник, затова веднага след запознанството им, той обърна разговора към храните и птицата ЮГ започна да му разказва за южните дървета и палми - за хлебните дървета, за тежките, прегънали се под товара си бананови палми,за кивито,, за мангото, за толкова, толкова много вкусни плодове,че таралежът Трън накрая въздъхна тежко - така е участта му бе да живее в умерения пояс и да яде само ябълки и горски плодове и да изние под еднообразната храна, с която разполага.
И от този ден таралежът Трън се промени. Той не беше вече веселият лакомник, който даваше настроение на всички около себе си. И вече не разказваше весели и смешни историйки. Напротив… Все ходеше по цял ден намусен и въздишаше тежко. Гледаше надолу към земята и почти не ядеше нищо. Любимите му ябъли и круши предизвикваха ненавист в душата му. А в главата му бродеха тежки мисли - той си мислеше за тази цяла световна несправедливост - в неговата горада има само такива до болка познати неща и изборът да е безкрайно малък, докато там на йг си копунясват и ядат странни и много вкусно звучаши екзотични плодове. А защо и Приказната гора не бе екзотично място? И защо той се бе родил тъкмо в нея, а не в някоя , палмова гора далече на юг, във влажните и отрупани с хранителни богатства палмови гори на Юга. Да… Северът му бе омръзнал ( той си мислеше, че живее далеч на север след като птицата му разказа за безкрайно топлия климат на юг и Трън си представи, че в сравнение с там той е принуден да живее на едва ли не арктически студове ).
Поведението на Трън се промени драстично повече през изминалите няколко дни от тази среща. Той вече бе съвсем кисел и намусен, когето една малка горска фея, притеснена доложи на Добрият Дух, за притесненията си за душевното и психическото здраве на малкия им приятел Трън. Тя ужасена разказа на Духа, как видяла реди около час , трън със закачени дъбови листа и тънки клонки от двете страни на тялото си, да се опитва да полети. Той взел решение сам да стане една птица и да полети на Юг и след това никога вече да не се връща. Или поне когато се върне, да донесе със себе си стабилни запаси за лятото, защото решил и да зимува в южните страни като птицата, която му бе разказала за тези чудни места на земята.
Дълбоко притеснен Добрият Дух тръгна към местнотта на гората, където живееше Трън в дънера на едно стогодишно дърво. Тази част на приказната гора бе населенаи с много горски феи и светулки. Така, че по пътя си към Трън, добрият Дух чу още доста притеснителни приказки за Трън. Изобщо целият кряй на гората около жилището на Трън беше настръхнал и се бе притеснил за здравето на едно от най-добрите същества в гората и за един от най-големите приятници и чудесници и приказници ( думи от горския жаргон ).
Когато Добрият Дух пристигнапри приятеля си, той се хвана за главата при гледката, която се откри пред очите му, или по- точно, която се разигра пред погледа му. Трън се бе покатерил на един от по-ниските крони на едно дърво, което бе срещу къщата му. И наистина си бе направил нещо като изкуствени крила. Очевидно се готвеше да ги използва. Добрият дух се опита да го спре с вика си, но таралежът го погледна отегчено и меланхолично и въздъхна. Слад това му рече:
- Ще предам много поздрави на юга от те-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-еб!
-звучеше гласът му, защото той вече летеше към земята, размахвайни листата-крила бързо, все едно си мислеше, че колкоо по-бързо ги движи, толкова по-бързо и ще полети. Но колкото и отчаяно да махаше по време на няколко секунди, в които летише с гърба си надолу към покритата с листа от ърветата горска земя, той не успя да се задържи във въздуха и с минута повече, от колкото би се задържал ако просто бе падал, докато се е опитвал да се катери по дърветата.
Накрая рън даже свърши по-драматично, от колкото можехме да очакваме - той се заби с гърба надолу във земята и остана така, докато викаше Добрият Дух за помощ. Последният веднага се завтече и хвана Трън с двете си ръце за корема и като внимаваше да не се уоде, той го вдигна внимателно от земята и го пусна на четирите му крака. Таралежът бе освободен от капана, в който сам бе попаднал. И той се усмихна за малко, опиянен от радост, но това трая само няколко секунди, защото слад това той пак се сети за мъката си и увеси муунката си към земята. Сълзи се появиха в малките му очички и той тъжно се разрида.
-Защо целият свят трябва да е торкова несправедлив и аз трябва да съм една мъничка жертава, която да страда заради този факт и да не може да изпълнява най-голямото призвание, заради което е на този свят - да закача всякакви вкусни плодове на гърба си , да ги носи в къщи и там да прави чудни угощения.
-Но Трън - опита се да го успокои Добрият Дух - нали до преди няколко дни ти си беше съвсем щастлив от живота и храната, която ти предлага нашата чудна гора.
-Но тогава не знаех, че има толкова много чудни неща на Юг. А сега като знам, колко много благини, до които не мога да стигна има по целия свят и не мога да разбера защо?
Че ти само за Юг ли си мислиш. Само там ли мислиш, че има толкова непознати и чудни неша?
-Да! Нали така ми ракаа птичката…
Но ня е биа само в една жна страна… Представи си тогава какво има по другите южни страни и какво има по целият необятен свят. Разнообразие и пълнота от всичко. И в този добър и пълен свят не може ти ей така да се изпразниш от доброто си настроение и да допуснеш мрачните настроения да те погълнат.
-Не мога Духчо-драматично отвърна Трън-Не мога повече да живея така.
-Тогава просто трябва да направим нещо.
-Какво можем да направим?-попита учуден Трън. На него не му и бе хрумнала някаква по-добра идея от това да се напра ви на птица и да отлети към Южните страни.
-Нали се сещаш за горското училище, което направих преди две години?
-Да. Честно казано нещо не ми допадна. Но лавката му беше чудна ., да знаеш-каза Трън. - Най-добрите кифли и понички, които съм опитвал някога… М-м-м-м-м-м.
-Остави поничките. Сещаш ли се за учителят по Магия на Гората?-попита Добрият Дух с усмивка.
-Учител по какво-облизвайки се от приятните спомени подхвърли Трън.
-МАГИЯ НА ПРИРОДАТА - по-силно се опита да припомни на Трън Духчо. - Не си ли спомняш този важен предмет Трън? Ти нали ходи на училище? Или си проспал всичките занимания?