автор: Mysticism

Съдраната душа кървеше буйно
и в тази кръв блестеше премълчана любовта.
Сърцето вече тупкаше тъй трудно
забравено сред пробудения полъх самота...
Горящи демони и овъглени страсти
танцуваха из опустялата,оголена душа.
Ранена,мамена и осквернена с пошли ласки
тя бе захвърлена отново сред прахта.
А тихо пламъка гореше още
и шепа пръст не би го загасил
изтливайки надежда носеше,
че спомена едничък поне се бе спасил.
Но спомена възкръснал ограби я съвсем
изсмука парещата болка и сълзи..
Греха му бе чудовищен,но опростен...
Тя свикнала бе тъй да я боли!