автор: MEDsestra

(защото те обичам...)


И въздуха,който дишаш ще бъда,
ще бъда за жадния чаша вода.
Земята ще бъда,по която да ходиш,
ще бъда за гладния хляба,плода.
И Слънцето в студа ще бъда,
във жегата-вятъра,капка роса.
Когато не виждаш,очи ще ти бъда,
когато докосваш,ще ти бъда ръка.
Когато си ням,речта ще ти бъда,
когато не чуваш,ще ти бъда слуха.
Когато не чувстваш,сърце ще ти бъда,
във мрака ти ще бъда светлина.


15.03.2006