автор: Mo

Я.F.C.Г.О.E.H.Д.М.З.О.Т.В.А.К.И.В.
така би изглеждало посвещението, с което бих надписвал поздравителните си картички.Ако живеех през 16 век сигурно шях да го гравирам на бащиния си меч ,които се предава на първа мъжка рожба.Така или иначе тези седемнайсе символа са всичко на което разчитам,с което се забавлявам и за което ми пука.Това са седемнайсе изречения кръстени на най-добрите ми приятели.
Я. е на Ясен.Ясен Мотив.Запознах се с Ясен с едно дълго и подробно описание, с което всеки може да бъде запознат по-долу.
Долу.
Лежа.Ясен лежи до мен.
По-долу.
Ламаринена каравана,сребърна и искряща като дискотечно кълбо.Бляска и прави слънчеви зайчета по фланелката ми(тогава на Т-шърт-а му викаха фланелка).Смъмрям слънчевия заек на рамото ми,който се опитва да огрее окото ми.Караваната е стрелбище и аз отивам да стрелна две-три картички със Сандра,СИ Си Кеч и дори да си опитам късмета за няколко портрета на Джейсан Донаван.Въртящите се слънца с капачки от бира по лъчите са прекалено трудни за мен, а и лелката ми препоръчва малката мишена за дарц разчертана с шарени радиуси.Лелката тика някакъв патлак в детските ми ръчички.В този така решителен за мен момент някой ме потупа по рамото,като изпъди нахалния заек оттам.Това беше Ясен!Обръщам се към него и понеже сам дете и нямам предразсъдъци все още ,двамата се наговаряме (без значение срещо кого).Приготвям се за стрелба,повдигам се на пръсти за да мога хубавичко да виждам мишената,затварям едното око и без това оня заек не спира да го пече и изстрелвам стрелата в зеления сектор на мишената.Без да мога да чета все още, разбирам от опит естествено че ме чакат върлаци.Ето как срещнах Ясен.Ясен Мотив.

Ясен ме хваща за фланелката и забива коляно в корема ми.Земята връхлита върху главата ми.Мамка му.Затварям очи.Отварям очи.Ясен е скинар,огромен ,червен скинар и аз съм скинар,огромен син скинар.Лежа на земята.Ясен разцепва бъбреците ми със шутове.Затварям очи .Отварям очи.Аз съм си аз и сам вече на десет.Лежа на земята.Вратата на стаята ми, на собствената ми детска стая перфорира корема,гърба,главата ми.Ясен е прав държи врата и я засилва към тялото ми. Ясен е баща ми.Затварям очи.Отварям очи. Ясен е петнайсе годишен хлапак аз съм мършав пумияр и лежа на земята с огнестрелна дупка в корема.Подяволите.Затварям очи .Затварям очи.Ясен е мишена ,главата му,да тя е кръгла мишена от стрелбище с десетина шарени радиуса.Аз съм на двайсе и една и не лежа на земята.Стрелям.Синьо.Не мога да чета и все още нямам достатъчно опит.Слава Бого.Затварям очи.Лежа до мен е Ясен.Главата ме боли.Главата ми е болна,увредена, туморна, не не главата ,а съзнанието ми е увредено болно туморно.Нуждая се от ново,здраво,трансплантирано съзнание,от известен,класически дори античен или нобелов донор.Тръпен.Да извиня плагиатите.Единственият,който лежи до мен е Ясен.Тогава ,нуждая се спешно,бързо от един ясен,ясен мотив.

Епилог

А. е на Анелия.
Д. е на Даниел.
К. е на сестра ми.