автор: Qrlan_Zej

Лицето ти е цвят на цвете.
Очите ти са капчици роса.
Изгубени сълзи в късна вечер
дарявайки на всички любовта.

Усмивката ти топлина излъчва
и прави хората добри.
Душата ти отново ме поглъща
щом врежат се тъй хубави мечти.

Обичам те, не съм ли ти го казвал,
събирам в шепи щастие от топъл дъжд,
просветлено от лъч на лудо влюбен,
усетил свойта сила , че е мъж.

Живота е устроен кат' небето -
обсипан с безброй звезди от лунен прах.
Аз спрял съм за почивка днес при тебе,
а утре може би на път ще бъда пак.

Ще търся своята звезда - химера,
забравяйки, че има път назад.
Прости! Така устроен е живота.
Обичам те! Днес спрял съм се при теб.