Сега,
когато вече всичко е наше,
и лежим, укротени,
върху вълната от щастие,
ще ти викна:
- Ей, убиецо!
Помниш ли
колко много се дърпаше!
Помниш ли
колко много не искаше!
Помниш ли
как искаше да ги убиеш -
минутите на върховното щастие!