автор: Mojsei

1.Неразумността на света се доказва и чрез съпротивата, от страна на господстващия интерес, да се използват историческите резултати на световното обединяване, в резултат на което мащабите на отчуждението растат, а с тях унинието се задълбочава до нежелание да се живее, което има като свой резултат тревожното нарастване на броя на самоубийствата
Неразумността на света Лазарев свежда до усещането на индивидите, а не посочва неговата действителна неразумност(Вж.: с.339), която вече е гибелна със своите последствия.

2. Съвестта е вътрешен глас, с който индивидът общува постоянно. Можем да приемем, че тя - съвестта, е ядро на вътрешната изграденост и когато тази изграденост е хармонична, индивидът е устойчив на външните въздействия. Когато негативната обремененост вземе връх, съвестта крещи и прави съществуването непоносимо.

3. Загубването на вяра към любимия човек и превръщането й в подозрителност води до възникването на ревността като мъчително и болезнено преживяване на любовното чувство. Можем да приемем, че ревността е едностранно накърняване на божественото състояние у индивида, преминаващо в своята противоположност - омразата.

4.Материалното и идеалното са две страни на съществуването, а неговата едностранчивост е реалната основа за абсолютизирането на едната или на другата му страна като гледни точки. В реалния живот материалното и идеалното непрекъснато сменят местата си в безкрайната причинноследствена връзка на съществуването. Ето защо, цялата работа се свежда до коректно изложение на разглежданата проблематика, а това предполага наличието на съответната мирогледна ориентация.

5. Нормалният живот е тъждествен не на каква и да е дейност, а на дейност, обагрена от свещеният ореол на споделената любов. Тази тледна точка е достатъчно красноречива, за да разберем какви промени трябва да настъпят в обществото за постигане на това състояние.

6. Молитвата и правилното поведение стоят в основата на терапията, прилагана от Лазарев, срещу което не може да се възрази(Вж.:с.350). Но самото правилно поведение е социално обусловено и това не може да се забравя, когато се разглежда сложната проблематика на съществуването.

7. Разглеждането на смъртта, скандалите, разделите, заболяванията като принудително пречистване(Вж.: с.351) не е лишено от здрав смисъл, когато се проследи коректно причинноследствената връзка, от една страна, за достигането до този резултат и, от друга стана, когато се проследи как този резултат действа като причина, имаща пречистването като свое следствие.

8.Споделената любов е основа на семейството, което се санкционира и с граждански брачен договор. Накърняването на любовта е достатъчно основание тя да бъде защитена по всякакъв начин, в това число и чрез създаването на друга връзка, която не може да се третира като прелюбодеяние(Вж.: с.351-352).

9. Заслужава да се разбере добре мисълта на Лазарев, когато казва следното:"В основата на всичко е главната функция - любовта към Бога"(с.353). Божественото е сфера на саморефлективността, т.е. сфера на възпроизводство на споделената любов, а това означава всеки от влюбените да носи в сърцето си цялостта като част от своята любов. Но това разбиране на посочената мисъл е мое, а не на нейния автор, от което проличава и нашето различие.

10.Вътрешната агресия е резултат на нарушената хармония във връзка с нарастване на негативната индивидуална обремененост. Тя е един от резултатите, като болестно състояние, а и останалите болести са друг резултат на нарушената вътрешна хармония. Лазарев разглежда агресията като причина за заболяванията, когато пише следното: "В основата на всяка болест е агресията, която е проникнала в душата" (с.355).


11.
Много тайни в живота зная,
а сега докосвам ти сърцето
и с трепет почвам да гадая,
а пък то говори, от което
чувствам колко е добро,
че споделя своите мечти
и разказва как, родена от ребро,
на една съдба с мене си подвластна ти...

Лекичко поемам ти ръцете-
ти потъваш в погледа ми строг:
нежни, топли, с дъх на цвете,
с който аз самият ставам бог,
и разбирам, че за мене си родена,
че създадохме менталния олтар,
с който ти за мене си сгодена
чрез припламналия в гърдите ни пожар.


12.
Аз с тебе съм Създател,
че издигнахме за двама храм
и ти казвам:"Ето ме - Приятел,
благодарен, че е с тебе - не е сам!"

Не търси в небето тишината,
даже не мисли за друг-
виж в олтара на душите ведрината,
за да ме приемеш за съпруг.

И тогава ще намериш нашта вечност
в пламъка на любовта ни - в зноя,
за да преоткриеш таз човечност,
чрез която си оставаш само моя.

В съградения за двама рай,
радостта ти няма никой да отнеме
и потъваш в тоз безкрай,
в който озарението ни става време.


13.
Перото ти лирично
описва състояние кармично,
разказвайки за омагьосан кръг,
което го намирам за недъг.

Чрез мен, към себе си летиш,
но спри все някой да виниш,
защото носиш моя огнен знак,
открил приятелския злак.

Излез в полето позитивно,
оставащо си винаги невинно
и гледната ми точка разбери,
с отправени към мен очи добри.


14.
"Няма да флиртувам с теб!"-
казваш ти на бога Феб,
който те въздигна до приятел,
за да се превърнеш в предател!?

Ех, Глигоре, да го Ева,
виж я тази наша дева
как, на думи благодарна,
крие злост в душата си коварна!?

Слушай жено, негативна
с поведението си тъй противна,
ти призна пред мене грях,
но ще го удариме на смях...

С решението, което ми предлагаш,
само още толкоз се излагаш
като ми създаваш нов проблем,
изтъкан от негативности съвсем.

Ти с мене не флиртуваш,
а направо си хитруваш,
че с душата завистлива
демаскираш и натура похотлива.

И след опита интимен
с глас, оставащ анонимен,
обещаваш ми петици
в името на влюбени девици?!


15.
Какво ли стана с вярната съпруга,
къде е Лъки в този час -
ще го приема за услуга
ако се завърне тя сред нас.

Дали пък моите другари - боговете
сега на мен не са сърдити
и срутват върху ни световете,
от гняв за любовта ни тъй пропити?!

Децата в къщи гледат онемели-
за тях Виктория ще се погрижи:
процесите в живота ми са спрели,
издирване ще се задвижи.

Ще тръгна да я диря аз,
за да я измъкна от беда
и ще се примиря едва тогаз,
когато чуя милото й: "Да!"