...за да оцелеем, просто трябва да се учим от мъдростта на природата...
Чудесен майски ден...и почивен.Бях в парка...трябваше да "изхвърля"огромното количество адреналин, натрупано през изминалата трудна/макар и успешна/седмица.Хора, кучета, внучета, патици, жаби...викове, смях...ревове, детски сълзи и сополки...
Вървях по алеите и се "хипнотизирах":"Всичко хубаво тепърва предстои...Да сме живи е най-големия дар -всеки няма това щастие...И щом съм жива, имам шанса да достигна до прекрасни неща..."
Ммм..., привлече ме невероятен аромат...колко ухайно!...Дърво...мимоза и червен кестен-заедно!Отдавна, отдавна...заедно..., преплетени...прекрасни...Тя-нежна, фина -деликатно разпръсква аромата си ...ммм...вълшебен..., съобщавайки ни, че е щастлива, защото обича и е с него; той-строен и горд-защото е обичан,...и са заедно-щастливи и...неповторими!
Боже, не можех да си тръгна от възхита...
Природата! Тя не мисли, ТЯ знае и ГО прави-когато ТЕ искат да са заедно, просто СА...Дървета...
Защо ние, хората, най-висшите и творения не искаме да я чуем и усетим?!Защо не се отучихме да се раняваме стотици пъти...всякак?!...И защо не се научихме да не си спестяваме онези малки, нежни, невероятни, неповторими мигове на радост, любов и взаимност?!...
Още колко милиарди години ще са ни нужни, за да осмислим, че единствено любовта е тази най-велика сила, която ни дава възможността да правим чудеса и вълшебства; да се изправяме и продължаваме, за да достигаме висините, и тогава да усещаме колко сме незначителни и малки; и коооооолко са големи най-невидимите неща?!
Дарена