автор: darena

...кратките и неповторими мигове ни дават оная сила, която ни кара да стигнем по-далече и от мечтите си...

Тези наши мигове вълшебни
те не са откраднати, а подарени
в залеза ни...подлудиха ни
и ни изгарят-както теб, така и мене.


Грабваш ме и ме целуваш страстно
ставам цялата във плам, и огън
и потъваш цял във мене-властно
приказно и нежно, и неповторимо...Боже!


И излитам някъде в безкрая
полудяла, непозната и вълшебна
разпиляна на парчета...Май е РАЯ!
само тихичко се моля-да не бъде края.


Дарена